Поезията е в ушите на слушащия

|
Поезията е онова тихо споделяне на думи, истинският смисъл на които за всеки е различен, но той изплува само и единствено когато всеки стих е почувстван. Изстрадан трепет, далечен спомен, дори носталгия по нещо, което никога не е било.

С тези мисли и в специално настроение за поезия, събудено и от нежното сбогуване с с последните дни на лятото, бях малко преди 19 ч. пред Народния театър за седмото издание на фестивала „София: Поетики” -  една заслужаваща внимание инициатива. Тя се организира от Фондация „Америка за България” и нейната цел е да популяризира съвременната българска поезия. Селекционер на българското участие тази година беше победителят от предходното международно издание – Стефан Иванов. Селекцията се прави по определени квоти – победители от национални литературни конкурси, носители на национални награди, поети с приноси към българската литература и др. Основател и артистичен директор на фестивала е Ясен Атанасов.

По традиционен балкански маниер обаче събитието не започна навреме. Една малка масичка, отрупана с книжки от издателство „Жанет 45” приветстваше почитателите на поезията с издадени през последните няколко години стихосбирки за малки и  големи. След 30-40-минутно закъснение фестивалът започна с изпълнения на група ЛаТекст (Петър Чухов – поезия, глас, китара, Иван Вълев – бас, глас и Гриша Маникатов – барабани). По-голямата част от публиката изглеждаше случайно попаднала там. За мнозина по-важни бяха приказките с приятелите, а поетите излизаха на сцената и някак набързо рецитираха или прочитаха своя стих и отново се измъкваха бързо зад сцената. Публиката като че ли очакваше някакво зрелище (не липсваха пияни хора, които подскачаха около сцената), но на подобно събитие нямаше как да го получат.

Липсата на онова очакване, което винаги може да се прочете по лицата на наблюдаващите (и слушащи) и от друга страна невъзможността на авторите да представят себе си с най-доброто, което са написали, обрече конкурса. Много и хубави стихове останаха просто фон на бирата с пуканки, а на моменти прекалено мрачната музика след всяко изпълнение като че ли още повече проточваше поетичния фестивал и отнемаше вниманието от акцентите му.

София: Поетики” е единственият международен фестивал за поезия, който се организира у нас. Като негов акцент организаторите тази година бяха обявили полската поезия. Ева Липска, чието име се свързва с полската „Нова вълна”, беше почетен гост на фестивала. Други гости от чужбина бяха Райън Ван Уинкъл (Англия), Юстина Баргиелска (Полша), Стивън Фаулър (Англия), Дилейни Ноулън (САЩ) и Томаш Рожицки (Полша).

След представянето на чуждестранните поети, дойде ред на самия конкурс. 16 български поети взеха участие. Стефан Иванов, Миглена Николчина, Иван Теофилов, Мирела Иванова, Илко Димитров, Албена Тодорова, Марин Бодаков, Силвия Чолева, Никола Петров, Надежда Московска, Ясен Василев, Галина Николова, Иван Ланджев, Радослав Чичев, Калин Терзийски и Тома Марков прочетоха  по едно стихотворение, а след всяко изпълнение музикантите от Help me Jones, Осил Амук, Блуба Лу и Rosenquarzexpress изпълняваха свои парчета. Поетите не пропуснаха да почетат и рожденната дата на поета Георги Рупчев, носител на много национални награди за поезия и като преводач на „Песен на песните”, на Джон Ленън, Уилям Такъри, Т.С.Елиът, Анна Ахматова, Йосиф Бродски, Николай Гумильов и др.

След гласуване на публиката, малко преди 23 и 30 ч., стана ясен и победителят – Радослав Чичев. Освен с поезията си, той е известен и като един от организаторите на Alarma Punk Jazz Fest. Четиримата, следващи го с най-много гласове, бяха Галина Николова, Тома Марков, Иван Ланджев и Ясен Василев.

Основната идея на този фестивал е да събере на едно място почитатели на литературата, поезията, сценичното изкуство, музиката. Фестът дава шанс посланията на съвременното изкуство в  България да достигнат до широка аудитория. Организирането на подобно събитие със сигурност не е лесна задача, тъй като поезията никога не е била прекалено популярна в България. Но за случването на всичко това трябва да бъде налице преди всичко онази взаимност между автор и читател, между четящ и разбиращ.

Илияна Генова



Коментари (1)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

One Response to Поезията е в ушите на слушащия

  1. 1
    2012-09-13 20:47:10
    su
    терзийски и поет ли стана...