Поетичен поклон пред Апостола на Свободата

|
Броени дни преди рождената дата на Апостола на Свободата Васил Левски – 18 юли 1837 година, Издателска къща Фондация „Читалище – 1870” с любезното съдействие на Министерството на културата и на Фондация „Васил Левски”, издаде поетичната антология „Завинаги с нас”.
Антологията съдържа стихотворения на близо 130 български поети от всички поколения, посветени на най-великия българин, и се открива с народната песен „Васильовата майчица” (изпята от Мария Иванова Недева-Станчева (1915-1985) от с. Нова Ивановка Българска в Южна Бесарабия, Украйна), записана от поета с български произход Нико Стоянов.
В уводните си думи председателят на СБП Николай Петев споделя: „За цели поколения българи Васил Левски си остава най-обаятелната историческа личност. Настоящата антология е поетичен израз на почитта, възхищението и преклонението на творци от различни поколения пред делото и подвига на най-великия българин”.
Тя започва, естествено, с посветените на Апостола класически стихотворения на Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков (откъс от поемата „Кървава песен”), Кирил Христов, Теодор Траянов; подборката продължава с творби на поети като Ламар, Никола Фурнаджиев, Павел Матев, Георги Джагаров, Лиляна Стефанова, Иван Динков, Евтим Евтимов, Рашко Стойков, Дамян П. Дамянов, Лъчезар Еленков, Христо Банковски, Янко Димов, Матей Шопкин, Петър Динчев, Воймир Асенов, Николай Заяков, Иван Вълев, Георги Константинов; място в нея са намерили и стихове на поети от по-новите поколения като Иван Есенски, Иван Голев, Димитър Милов, Славимир Генчев, Боян Ангелов, Димитър Христов, Филип Хорозов, Венко Евтимов, Камелия Кондова...
Съставители на антологичния сборник са Боян Ангелов, Димитър Милов, Николай Петев – председател на Съюза на българските писатели, и Петър Динчев – главен редактор на сп. „Читалище”.
 
Васильовата майчица
Народна песен
 
Васильовата майчица,
тя на Василя думаше:
- Васильо, синьо, Васильо,
я излез, синьо, да видиш
кой чука, синьо, кой лопа
на нашата врата, пътнята.
Дали са твойте другари,
или са наште душмани?...
Васил майка си думаше:
- Миличка моя, мамо льо,
туй не са наште душмани,
а най сда мойте другари.
Викат ме, мамо, канят ме
с тях в Балкана да ида –
дружина вярна събрали,
войвода, мамо, нямали.
Дружина, мамо, да водя,
зелен байрка, мамо, да нося...


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *