Поетична “Вечер на Кръста” със Зденка Тодорова

|
Повечето хора свързват името на Зденка Тодорова с нейната правозащитна, публицистична и журналистическа деятелност, с твърдото й отстояване на правата и свободите на българското малцинство в Западните покрайнини.
Тя е родена на 21 март 1960 г. в Цариброд и е дъщеря на уважавания български просветен деец, дългогодишен учител, историк и изследовател от Западните покрайнини Кирил Тодоров. В Цариброд Зденка завършва основно и средно образование на майчин български език и след това – специалността българска филология в Белградския университет. Като дипломиран филолог известно време работи в литературното списание „Мост“ в Ниш. През 1990 г. активно участва в създаването на Демократичния съюз на българите в Югославия. През 1997 г. учредява правозащитната организация Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия, чийто председател e и понастоящем.
Затова за някого може да е и изненада, че Зденка е автор и на поетични книги, най-новата от които е стихосбирката „Преродени души”, която бе представена на 4 юни в салона на столичното читалище „Пенчо Славейков”. Водещ на вечерта беше поетесата Романьола Мирославова. Участваха поетите Димитър Боримечков (българин от Тараклия, Бесарабия) и Мирослава Панайтова, автор и оформител на стихосбирката.
Димитър Боримечков представи оригиналния сборник „Дамите канят”, в който са включени творбите на поети и поетеси от и извън България. Изданието е плод на проекта „На разговор сред свои” и целта му е да постави началото на духовно обединение на българите по света. В изпълнение на проекта на 20 юли и на 5 декември 2007 г. в Цариброд и София се проведоха две незабравими срещи на поети от Западните покрайнини, България, Молдова, Бесарабия, Албания, а сборникът включва стихове от двете литературни четения.
Стихосбирката „Преродени души” бе представена обстойно от известния литературен критик Константин Еленков.
Ето и неговото проникновено и задълбочено слово.
 
Зденка – такава, каквато е…
 
Като истински поет, Зденка е в постоянна изповед, в постоянно самоизпитване: истинско и праведно ли е това, което правя ?

Господи, дай ни свръхчовешки сили
да оцелеем в Твоето пространство,
и да открием къде сме съгрешили
под сянката на Твойто постоянство!

Стихотворението се казва “Молитва”, естествено. Тя няма скришни мисли. В “Гадателка” сама признава:

Гадая мисли, срещам се с хора…
И питам се жлъчно,
и преглъщам мъчно
от кой ли всъщност ги крия?

Иначе – влече я загадката, привлича я тайната, магията на живота и любовта. В “Кубетата на Пресветата Богородица”, посветено на царибродската църква, ще прочетем:

Блестят и мълчат.
За себе си нищо не казват.

Поетесата може “света наопаки да обърне”, но да намери ключа от крепостта – на своя град, на близките си и далечни хора (стих. “Орис”)…
В стихотворението “Случайност”:

Случайното всъщност фатално е често.
Случайно написах, че съм щастлива,
защото все пак те срещнах.

За Зденка от изключителна важност е срещата с хората, контактът с интересни люде. В “Рисунки” разбираме, че тя рисува не само с думи; това сме усетили в редица нейни творби. “Черга”, например:

“..във всяка бримка - по една усмивка
във всяка нишка – по една въздишка.”

Но ето и “Рисунки”:

Рисувам хора/ бездомни. /Рисувам жени без късмет.
Рисувам животни бездомни/ рисувам деца без късмет…
 
Рисувам и много пътувам./ Рисувам с малко бои.
Рисувам и много рискувам – рисувам света без бои.

Тя е образна и картинна; в нейните стихове никак не е трудно да си представим: една ситуация, едно преживяно състояние:

Ох, Господи, няма го! – казвам и стена,
и стената стене до мене.
“Не ми се сърди” – пиша на листче
“Хайде, не ми се сърди”
и листчето стискам,
а черното стене във мене.

За отбелязване е тук и нещо друго: словесната живопис, която Зденка владее природно, без дори тя да съзнава това: “… и стената стене до мене.” Това за другиго би било търсен и“щастливо изстрадан” детайл. За нея, повтарям, е природна даденост, органика. Тя може да е първична и до болка реалистична; но има и находки, каквито модерната поезия постига с усилие. (”След полунощ)
Поезия на мигове и състояния. В “Грешка”: “Страници изписах, но нищо не написах за теб и за мен”. Мъча се да вникна в това признание. Мисля си: онова, което искаме, стараем се да опишем, тъкмо то ни се изплъзва. Особено ако е дълбоко съкровено и изстрадано.
Има стихове-песни, стихове-въздишка. Такива са “Полет”, “Крайбрежни вопли”, “Привидение”. “Оставих ти всичко”. В тях няма някаква значима идея, няма неизлечима страст или живототворяща болка. Но те носят аромата и звука на мига, нещо, което така често ни убягва.
Така е в добрата поезия: тя не ни затормозява с тежки метафори, със сложносъчинени заключения, тя въздейства често пъти едва ли не ударно-първосигнално. Изпято-излято е “Немощ”. Но също и “Нестинарка”, “Разминаване с нощта”, “Раздяла”.
Дали “Преродени души”, дало наслова на цялата книга, не е част от поемата, за която Зденка говори в стихотворението “Грешка” и която така и не е написала? Но всъщност тази ненаписана поема-стихотворение откриваме мозаечно разпиляна в най-“умните” стихотворения на книгата: “Полет”, “Писмо”, “Пътуване към Острова на изгнанието”, “В търсене на Атлантида”.
Ето няколко стиха от “Спектакъл”:

“Мислеха, че са герои, а всъщност – бяха статисти.”

И още: ”…играят я малко наивно – тази игра,/ тая заблуда. / Когато и те разберат/ целта на тази измама,/ някой ще пренапише /нов сценарий/ за драма.”
(едно истинско сатирично стихотворение!)
Заедно с “Полет” го смятам за най-мъдрото стихотворение в тази книга.
Тя има обаче и едно прелестно “Валс на пеперуди”, което трудно се класифицира! “В търсене на Атлантида” поетът и философът са в съгласие, в хармония, която не се постига лесно. Атлантида е извор на много идеи и образи. Зденка е може би първата, която открива в потъналия континент метафора за “потъналите спомени”!
В началото на тази бележка говорех за срещите, но в тази книга като че ли натежават стиховете за раздялата; за спомените. (”Сънувах къща с двор”, стр. 33)
Има много драматизъм в тия стихотворения. Зденка е импулсивна и силно емоционална натура; и когато ще каже: “ Пази го, Господи, от нови срещи…” ние не отдаваме толкова силно значение на казаното, но “Карма”, “Старата къща”, “Прокълнати чувства” и особено “Гирлянда от камъни” подсказват, че имаме работа с напълно завършен, изграден по всички закони на живота и на изкуството човек. И че всяка дума тук тежи с теглото и загадката на камъка от стихотворението“Гирлянда от камъни”.
В заключение ще призная: исках да напиша само кратък, ама много кратък отзив за “Преродени души”. Натъкнах се на такова богатство от образи, картини и страсти, че се почувствах като археолог, който при първата копка не подозира за тайните, пред които стои... В случая изненадата е изключително приятна, защото можех да “регистрирам” най-ценното за критика откритие. А именно:
Зденка Тодорова е поет от много чиста проба, за нея писането на стихове не е някакво приятно занимание, а дълбоко и най-съкровено изживяване …

 
Зденка Тодорова е автор на книгите: „Венчална рокля“ (поезия), „Ябълка в килия“ (проза) и „Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини“ (публицистика). Книгата „Взривената памет” е част от проекта Документационен център на българите в Сърбия. През 2008 г. в ч-ще "Пенчо Славейков" бе представена книгата й "Светилища, разделени с граница". В нея се съдържа неизвестна за съвременния български читател интересна и полезна историческа и етнографска информация за „перлата на Поермието” - Погановския манастир "Св. Йоан Богослов" (за един от неговите ктитори според някои автори се счита самият Кракра Пернишки), за Царибродската църква „Успение на Пресвета Богородица”, за манастира „Св. Кирик и Юлита”, за манастирите в Трънско и Драгоманско, в Годеч и Своге…


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *