“Поетични струни” наченаха второто си двадесетилетие

|
За разлика от миналогодишното юбилейно издание на Творческата среща на поетите с китара в Харманли, преминало по-шумно, по-многолюдно и с по-приповдигнато настроение от друг път, проведеното на 24 и 25 ноември т. г. се отличаваше поне с две неща: първо, с него харманлийските “Поетични струни” уверено навлязоха във втората си двадесетгодишнина, и второ, то върна нещата в нормалното русло, каквото и да означава това. Защото всяка среща в Харманли винаги е различна, сама за себе си, несравнима и неповторима.
Въпреки отсъствието (по уважителни причини) на някои емблематични фигури и липсата на ярко представили се дебютанти (поради това обстоятелство не бе връчена награда за дебют), бардовете от всички поколения се представиха на ниво, като мнозина показаха и нова продукция.
Ще отбележа един любопитна закономерност, която бих характеризирал така: завръщането на ветераните. В Харманли дойде след дългогодишно отсъствие един от основателите на движението “Поети с китари” - Огнян Желев, а за радост на приятели и фенове се появи и легендата Александър Мартинов, който от 15 години живее в Италия. За младите беше интересно да видят бардове, за които досега само бяха чували, а за “старите” – да си припомнят много скъпи моменти от недалечното минало…
В спомените ни върна и друго събитие: отварянето на обновеното заведение в сградата на някогашния Младежки дом, където през 1986 г. бе поставено началото. Помен нямаше от някогашната “Дупка”, с каквато любезна дума наричахме това легендарно местенце и където прозвучаха първите бардовски песни (често еретични) на Гинчо Павлов, Ачо Джендема, Асен Сираков и останалите, а свои импровизирани концерти изнасяха Михаил Белчев, Георги Минчев и Пламен Ставрев…
Радостно е обаче, че, макар и напълно обновено и модерно обзаведено, заведението съвсем официално пак се нарича “Дупката”, а неговият сегашен управител се закле тук никога да не звучи чалга. Сред витаещите спомени и отминали безвъзвратно мигове участниците в срещата четоха свои нови стихове, които с интерес слушаше и персоналът на заведението. Любопитна подробност: две от момичетата са родени през 1986 г., когато се пръкна и “ПоКи”. Съвсем ясно проумяхме какво означават 20 години време….
Двадесет и първото издание на “Поетични струни”, както вече казах, протече в по-“работен” и творчески порядък. За пръв път видяхме и чухме цялата група “Иванът”, водена от Христо Караславов. Роберт Леви представи новата си стихосбирка и първия си авторски диск; Гриша Трифонов също представи своя хитов албум “Главната улица”, тъй като досега промоции имаше къде ли не, но не и в родния му град…
Носител на наградата “ПоКи” (поет с китара – дървено човече-нота, изработено от майстора на дървото и китарата Невен Кидеров) през тази година стана Роберт Леви – едно уникално лице в движението, доведено от Христо Едрин като асистент режисьор да отразява първата среща в Харманли, но, както се вижда, заразило се от магията на изпятата поезия и станало вече неотлъчна част от нея. Със своето постоянство, отдаденост на “идеята”, работоспособност, амбициозност Роби заслужи голямото отличие, което му бе връчено по стар бардовски обичай от миналогодишните лауреати Доротея Табакова и пишещият тези редове. Роби получи като подарък и специално изработена китара от лютиера Светлозар Петров и комплект подбрани вина от Никола Зайчев – собственик на винарска изба и основен спонсор на събитието.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *