Поетично-музикална вечер Драмбозов-Радулов

|
На 13 март в литературния салон “Дамян Дамянов” на читалище “Николай Хайтов” в София поетът Георги Драмбозов представи новата си стихосбирка “Два въглена от музика и стих”. Присъстваха известни български творци като драматурга Кольо Георгиев, поета Матей Шопкин, литературната критичка Благовеста Касабова и други.
Слово за творчеството на Георги Драмбозов и за новата му книга произнесе поетът Христо Черняев. Вечерта продължи с авторски рецитал, “подплатен” от виртуозните изпълнения на известния джазов пианист и преподавател в консерваторията проф. Владимир Радулов. Те звучаха не просто като фон на стиховете на Георги Драмбозов, а като “час от цялото”. Професорът изпълни десетина гениални творби от ерата на джаза и попмузиката - двата безспорни музикални феномена на отминалия ХХ век. Георги Драмбозов бе поздравен с по една песен от поета с китара Славимир Генчев и от водещия на предаването “Ако зажалиш…” по ТВ “СКАТ” Тодор Върбанов.
“Още в първото стихотворение поетът разкрива своята принадлежност към следвоенното поколение, преживяло недоимъка, ехото от атомните бомби, измамено от фалшиви идеи и преследвано заради джаза, рока, туиста и “Бийтълс”, пише проф. Радулов в своя послеслов към стихосбирката.
Стихотворенията в “Два въглена от музика и стих” не просто са посветени на Майлс Дейвис, Рей Чарлз, Елла Фицжералд, Джордж Гершуин, Луис Армстронг, Елвис Пресли, “Бийтълс”, Дизи Гилеспи, Владимир Високци, Булат Окуджава, Ялдъз Ибрахимова, Теодоси Спасов, Ибряма и други световноизвестни наши и чуждестранни музикални величия; те “идват от музиката и ни връщат към музиката”, както пише проф. Радулов.
Ето един куплет от стихотворението “Късни признания”, посветено на проф. Радулов.

Да свирят Бах и да звучи барока,
а ние с теб ще бъдем в рая тих
два спомена за джаза и за рока,
два въглена от музика и стих.

Поетът раздаде автографи на приятели и ценители на своето творчество.
После на чаша вино присъстващите подложиха на съмнение старата максима, изречена от Хегел, че там, където свършва поезията, започва музиката; защото двете висши изкуства могат и чудесно да съжителстват, да се преплитат и обогатяват взаимно, когато с техния език си служат истински таланти.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *