Поет на страданието – нова книга на Йосип Ости

|

Йосип Ости


"Сараевска книга на мъртвите"


Издателство "Балкани", ISBN 954-8353-68-7


 
Получих покана, написана на ръка:
„Каня те на литературна вечер, която ще се състои в „Глей“ (Грегорчичева, 3). На вечерта ще чета стихове от ръкописа „Сараевска книга на мъртвите“. Очаквам да дойдеш и сърдечно те поздравявам, Йосип Ости.“
И една тъмна и мразовита вечер на 1993 година по тъмната уличка в стара Любляна стигнах до познатия средновековен фенер над сводестия портал на театър „Глей“, което ще рече на български „Виж“. Влизаше се направо в малка зала, някогашен хамбар, осветена мистично, боядисана в черно.
Маса. На нея свещ и разтворен ръкопис.
Из мрака се появи той – ЙОСИП ОСТИ, известен босненски поет, наскоро дошъл от сараевския ад в словенската столица. Изпит и измъчен, с брада на библейски пророк и със скромна фигура на апостол в настъпилата тишина неговите ръце вдигнаха ръкописа и произнесоха заглавието:
„Сараевска книга на мъртвите“, първият ръкопис на книга, написана и изнесена от Сараево по време на жестоката обсада.
Пред напрегнатите слушатели се заразвива кървавата епопея на сараевските дни и нощи, превърната в поезия, която караше човек да изтръпва и сякаш да става по-мъдър.
Стиховете на Йосип Ости тук звучаха за първи път! Когато по-късно заговорихме с него, той чак тогава изрази спонтанно радостта си, че тук се е намерил човек от България, който при това дълго е пребивавал в Босна и Сараево. Не ми обясни защо това българско присъствие го радва, но веднага предложи още на другия ден да се срещнем.
…Разговорът беше дълъг, защото неговите приятели в Сараево бяха и мои приятели. Оказа се, например, че цели три месеца всяка вечер, дълбоко в едно скривалище е водил разговори и беседи с големия босненски поет Изет Сарайлич, известен приятел на България. Тези разговори Йосип е събрал в книга, която блестящо изразява същността на босненския дух.
Заговори и за онова, което само подозирах – за близостта си с България.
– В младежките си години се занимавах с атлетика, макар да се бях посветил на поезията и литературата. Бях бегач на къси разстояния, един от първите в бивша Югославия. Поради това ми се случи да бъда седем пъти в България. Най-често попадах там на празника на светите братя Кирил и Методий. Сближих се бързо с доста български писатели, та с тях започнахме да се надпреварваме кой на кого е по-добър приятел… Между тях бе и Георги Марков, когото комунистите ликвидираха в Лондон. Веднаж с него прекарахме заедно няколко денонощия, едното от които на Витоша. То бе време, когато на мен – понеже бях от Югославия – се гледаше като на човек, който идва от Запад. Тогава вече пътищата за нас бяха отворени към целия свят. Аз използвах своите пътувания до Италия и често носех в София най-нови грамофонни плочи с модерни хитове. Радвах се, като виждах колко много значи това за моите български приятели. Георги Марков бе предпочитан от мен пред останалите, защото бяхме се сприятелили много. А когато се сближа с някого, аз винаги се интересувам от него. И ми стана страшно, когато разбрах за смъртта на Георги. От тогава вече не посмях да дойда в България!
Тази моя среща с Йосип сложи началото на по-нататъшното ни близко приятелство.
Йосип Ости е един от най-видните съвременни босненски писатели. Той е роден в Сараево на 15 март 1945 година. Завършва югославска литература, социология и философия и до напускането на родния си град през сегашната война е редактор на списания и в издателства, дългогодишен секретар на Дружеството на босненско-херцеговинските писатели и председател на Дружеството на литературните преводачи, основател и директор на известните международни литературни празненства „Сараевски дни на поезията“. Когато започна войната в Босна, Йосип Ости замина да живее в Словения, с която е свързан и родствено, и се настани в столицата Любляна. Автор е на доста книги с поезия (писана не само на босненски, но напоследък – и на словенски език), на есеистика, на публицистични и литературно-критични произведения и др. Той състави антологии на босненската поезия на словенски език, на словенската поезия и проза – на босненски. По време на титовия режим, след 1980 г., Йосип Ости бе уволняван, негови книги бяха спирани и забранявани по политически причини. Днес няколко негови поетични книги са преведени в чужбина, носител е на редица босненски и словенски литературни награди.
Като издател се прояви и по време на войната в Босна: в словенската столица той издаде със собствени средства и с помощта на европейски фондации, и разпространи безплатно всред своите сънародници в родината си и всред бежанците по света няколко десетки книги с творби на босненски и на чужди писатели, които пишеха за Босна. Между тях е и книгата на Блага Димитрова „Босно, болко моя“.
 

Ганчо САВОВ


 
Вижте откъс от книгата „Сараевска книга на мъртвите“!
А пълното издание можете да закупите от издателство „Балкани“!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *