“Позорище” на сцената на Сатиричния театър

|
На 26 септември в Сатиричния театър бе премиерата на "Позорище" - спасено от многострадална трупа "Ахелой" на 31.02. (стар стил) хиляда осемстотин и еди коя си година в Тутракан.
Авторът на пиесата е Яра Цимерман - универсален чешки гений, сътворен от писателите Иржи Шебанек, Ладислав Смоляк и Зденек Сверак (чийто филм „Коля” получи наградата „Оскар” през 1996г., а сценарият му за филма „Селце мое, централно” под режисурата на Иржи Менцел номинация за най-добър чуждестранен филм през 1985 г.). По мотиви от живота на този „измислен” чешки гений продължава и до днес с невиждан успех да работи пражкият театър на името на Яра Цимерман. Репертоарът му включва около десетина пиеси, всяка условно разделена на две части – лекция (сказка) пред публика, в която се подчертават големите заслуги на Цимерман и неговия принос в различни области на живота, последвана от същинската пиеса, в която рефлектират различни факти от богатия му потенциал на учен, откривател, музикант, кулинар, следовател, театрал, началник и експериментатор.
Постановката на Николай Гундеров (превод – Наталия Колева, адаптация – Николай Гундеров и Филип Трифонов) започва с ударна доза смях. Встъпителната част ни разказва за разкритията относно "бащата на българския театър" - светлината, хвърлена върху съперничеството между българина Кръстьо Пишурката и чеха Йосиф Майзнер. Както става ясно, първенството се пада на Майзнер, и колегия от изтъкнати специалисти изнася лекция за живота и творчеството на бележития мъж. Втората част на спектакъла представя пиесата "Ружа, дъщерята на пияния баща" и неволите около едно от нейните представления. В ролите имаме удоволствието да гледаме Стоянка Мутафова, Филип Трифонов, Албена Колева, Диян Мачев, Кирил Ефремов и Стефан Денолюбов.
Чудесно е, че Сатиричният театър започва новия сезон с пиеса, имаща потенциала да е истинско "смешно" представление. За съжаление постановката на места е прекалено разводнена и зададеният в началото ударен ритъм, когато залата почти непрестанно избухва в смях, се накъсва и замира след това. Пиесата предлага възможност за по-стегнато, но много по-смешно представление, което не изпуска пулса на публиката, отколкото почти три часово, което на места доста натежава.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *