Полъх на поезия сред картини и музика

|
На 17 март 2006 г. в центъра на София, в читалище “Славянска беседа”, се проведе втората вечер от честването на десетгодишния юбилей на арт-студио “Ей, такива някакви”, създадено през 1995 г. в същото това читалище. Основателите на Студиото са художниците Валери Цветков - Валдиц, Никола Русев, Гергана Карловска и Пъшо Пъшев.
Вечерта беше необичайна, поради факта, че освен традиционализмът в художественото изкуство, съчетан с нестандартния подход на някои художници, две поетеси, родени в коренно различно време (60-те и 80-те години) показаха какви могат да бъдат поетичните езици на две поколения. Първата е на 17 години и очаква скоро да се отпечатат дебютните й стихове в “Родна реч”, а втората има три книги зад гърба си и четвърта е на път да види свят тази година.
Изкуството е едно, то преплита, както думите, така и палитрата от цветове, които носят картините, изпълнени също с толкова емоционалност и чувственост, колкото и словото. Именно този “синтез” бе в основата на събитието, което бе ознаменувано от картините на Никола Русев, Пъшо Пъшев, Мариана Данкова, Стефан Стефанов от Софийска художествена галерия; Светлана Симеонова, Юлияна Кръстева, Аглика Вачева. Естествено не трябва да се пропуска и изявата на главния инициатор- художникът Валери Цветков - Валдиц. За съжаление, както П. Пъшев, и той участва скромно - само с по една картина, но за сметка на това изненада публиката с особеното си излъчване и пренесе духа на изкуството си в залата.
Картините на Юлияна Кръстева и Мариана Данкова, се отличават с две наистина особени “визии”- четката на талантливите художнички е сътворила чудеса върху коприна. (За заинтересованите, през март Юлияна Кръстева показва авторска изложба в галерия “Хаджистоянови” в НДК). Твореците, чиито платна контрастират, поради своята нетрадиционност в обичайното, са Никола Русев и Стефан Стефанов. Що се отнася до Светлана Симеонова, тя привлича ценителите, а и не само, с невероятната изящност и красота на картините си, които определено заслужават да бъдат видени от всеки, който счита себе си за естет.
Полъхът на поезията и музиката връхлетя в малката зала на голямото някога културно средище “Славянска беседа” с три импровизирани теми: РИСУВАНЕ С ДУМИ (Радина Писарска, 17 г. - “ Без цвят”, Живка Симова - “Охридски истории”); КОЙ КАК ЧУВА ТИШИНАТА (Р. Писарска - “На пейката”, Ж. Симова - “Приют за мълчания”) и ЖИВОТЪТ - НАЧИН НА ОБИЧАНЕ/ЗАБРАВЯНЕ (Р. Писарска- “Загребвам в пясъка...” и Ж. Симова - “Игра на стъклен оптимизъм”, “Подреждане”). Две изключително грабващи поетеси, всяка по себе си уникална в разбиранията си за живота, всяка, влагаща различен смисъл в думата “оптимизъм”. Сблъсъкът на две поколения - на ученичката и нейната учителка, в случая се оказва успешен, защото колкото и различни да са те в действителност, все пак се открива една особена приемственост по между им.
Едно наистина голямо БЛАГОДАРЯ на организаторите, че допуснаха поетическото изкуство отново да се пренесе в света на художника, както често се е случвало в живота на студио “Ей, такива някакви”.
Художниците от Студиото, изградили една различна реалност от тази на останалите, чрез необичайния си “стандарт” на мислене, на живот, имат зад гърба си над 80 изложби и инсталации в салоните на: СБХ, Столична библиотека и галерия НАВА (многократно); читалище “Славянска беседа” и “Лозенец”; Клуб 50, галерии “Дрита”, “ВедаАрт”, и фоайето на Куклен театър. Предстои третата част от юбилея в салона на Съюза на българските архитекти през септември. Дано и тя да бъде съчетана със силата на думите, за да се получи отново тази “опияняваща беседа” между поетическо слово, изобразително изкуство и музиката.
 

Бианка Тошева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *