Поредица “Виж България” – академичната история на достъпно ниво

|
На 26 май в Софийски университет бе представена енциклопедичната поредица „Виж България” на издателство "Български бестселър".
Поредицата включва "Всекидневният живот в Тракия I–IV век" от Румен Теофилов; "Празниците на българите. Какво ДА или НЕ правим" от Николай Ников; "Художествената керамика в българските земи" от Димитър Овчаров; "Християнството в миналото и днес" от Тотю Коев и Георги Бакалов и "Римски градове в България" от Румен Теофилов.
Валери Стефанов представи поредицата, като я нарече "предизвикателство".
Отделните издания представиха Димитър Овчаров, Николай Ников, Георги Бакалов и Румен Теофилов.
Атрактивен бе разказът на проф. Овчаров, който показа стомна от 19 в., наричана "стомна-шейтанка" поради особения си начин на пълнене и илюстрира колко богато е било въображението на нашите майстори-керамици. "Ще бъда доволен, ако тази книга допринесе за нашата култура", сподели той.
Румен Теофилов обърна внимание на любопитната подробност, че докато в наши дни в България имаме само един мост над Дунав, в Римския сят мостовете са били осем, плюс още 46 временни.
След представянето поздрав към именитите автори отправиха таньори от ансамбъл "Българе".
 
За книгите:


Всекидневният живот в Тракия І-ІV век

Румен Теофилов

Запознава широката публика с всекидневния бит в древна Тракия. Акцентът е върху живота в днешните български земи през римската епоха (І-ІІІ в.), на места хронологическата рамка отива и в късноримската епоха (ІV в.). Изследването е и увлекателен разказ за това как са живели хората, обитавали тези места – траки, гърци, римляни и други по-малко представени етноси, влизащи в териториите на провинциите Тракия, Мизия, Долна и Горна Мизия и Македония.

Издадена на български език (ISBN: 978-954-463-106-2), твърда корица, 192 Стр.

Проф. дин Румен Теофилов Иванов е роден на 28 септември 1956 г. в София. Завършва история и антична археология във Великотърновския университет (1978). Специализира римска провинциална археология в Германия и Англия.

Работи в Секцията по антична археология при Археологическия институт с музей към Българската академия на науките. Изследванията му са в областта на структурата на римската войска, фортификационната система, някои аспекти на градоустройството в Мизия и Тракия, античната картография. Археологическите му проучвания и обработка на материали са свързани с обектите: римски град Улпия Ескус (при с. Гиген, обл. Плевен), Ни- кополис ад Иструм (с. Никюп, обл. Велико Търново), легионния лагер Нове (Свищов), тракийското светилище от римската епоха край Трявна (обл. Габрово).

Автор е на книгите „Никополис ад Иструм", том I (в съавт.) (1994), „Улпия Ескус", том I (в съавт.) (1998), „Римската отбранителна система на долния Дунав между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий" (1997, Германия). „Римската отбранителна система на долния Дунав между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий" (1999), „Строителна керамика от долния Дунав" (2002), „Римската провинция Тракия" (2006. Германия), както и на над 100 студии и статии.

Член е на Американската академия на науките в Ню Йорк.










Празниците на българите. Какво ДА или НЕ правим

Николай Ников

Дава отговор на много въпроси, свързани с традиционната култура на българите – какво празнуват, как и защо празнуват? Какво може в описаните повече от 80 празника и как да си обясним неможенето в празнуването. Какво правят дедите ни при раждане, сватба и смърт, защо ходят кукерите, как кръщава кръстницата и как благославя кумът, къде сол се ръси и кога мълчана вода налива. Слова и ритуали, преминали през годините на времето, но запазили колорита на типично нашенското, непреходното, оставено като духовна жарава, от която винаги може да за и скри българщината в буен огън за душата ни.

Издадена на български език (ISBN: 978-954-463-137-6), твърда корица, 259 стр.

Николай Ников е главен асистент по фолклористика в Департамента за езиково обучение при СУ „Св. Климент Охридски", хоноруван преподавател в НБУ и лектор в университети в Украйна, Молдова, Казахстан, Киргизия и Турция. Съпредседател на Асоциацията за образование, култура и изкуство, зам,-председател на Културно-просветно дружество за връзка с българите в Бесарабия, Таврия и Крим, член на Консултативния съвет към ДАБЧ при МС и член на редакционните съвети на алманах „Родолюбец" и списание „Българе".

Като етнолог посвещава повече от 30 години на събирателска и изследователска дейност, свързана с проучване и популяризиране на класическите и съвременните форми на фолклорната култура. Определен е приносът му в изследване на съхранените фолклорни образци сред българските общности зад граница.

Съавтор е на сборниците „За по-висока култура в бита", „Билкови рецепти и лекуване с пчелни продукти", „Ямбол, пак Ямбол", „Блажена гора зелена" и автор на книгата „Празниците на българите с легенди и предания", в превод на 5 езика. Има над 40 научни публикации и повече от 600 научнопопулярни статии в масмедии у нас и в чужбина.

Участвал е в международни симпозиуми и конгреси в България, франция, Германия, Швейцария, Полша, Македония, Украйна, Молдова, Русия и др.









Художествената керамика в българските земи

Димитър Овчаров

Представя феномена на българската етнокултура – художествената керамика, нейното историческо развитие и неповторимата хубост на съдове, които по форми и глазури нямат равни на себе си. Създадени от най-простата материя – глината, тези образци носят в себе си народния усет и вкус за естетика в бита, изразяват националното своеобразие и душевност на българина. Отработвани векове, напълно функционални и сега, те украсяват дома и трапезата днес. Разглеждат се най-характерните и значими художествени и керамични образци, открити и запазени по българските земи.

Издадена на български език (ISBN: 978-954-463-087-4), твърда корица, 142 стр.

Димитър Овчаров е археолог, ст. н. с. I ст. в Археологическия институт и музей при БАН. Работи в областта на средновековната българска и византийска култура. Вниманието му е насочено към проблемите на средновековното изкуство, езическата религия на прабългарите, характера на военната и култовата архитектура. Защитава кандидатска дисертация на тема „Ранновизантийско крепостно строителство в българските земи V-VII в." (1973) и докторска – „Средновековните рисунки-графити от българските земи – извор за историята, материалната и духовната култура" (1987). Автор е на повече от 200 научни труда, между които няколко монографии: „Византийски и български крепости V-X в." (1982), „Български средновековни рисунки-графити" (1982), „Човек и добре да живее, умира" (1992), „Омортаг хана сювиги от Бога владетел на българите" (2002), „Въведение в прабългарската култура" (2002). В сътрудничество с други автори: „Паметници на ранновизантийското изкуство от България IV–VII в." (1978), „Стари български столици – Плиска, Велики Преслав, Търновград" (1980), „Големият царски дворец във Велики Преслав. I. Преславската патриаршия през X в." (1991). Повече от 30 години провежда разкопки на 15 археологически обекта, сред които централно място заема втората българска столица Велики Преслав.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *