Поредната провокация на Явор Гърдев към българската публика

|
Със “Старицата от Калкута” най-добрият ни режисьор отново демонстрира пиетет към изкуството на абсурда и напълно в духа на модернистичните традиции удря звучен шамар на обществения вкус.
Това е вторият драматургичен текст на израелския автор Ханох Левин след “Крум” (и третата пиеса на Левин, играна в България), който поднася Гърдев, и определено най-мизантропичната постановка на режисьора. Обект на унижение, поругаване и надсмиване тук е Човекът – но не онзи човек, познат от ренесансовия идеал и наричан от древните “мяра за всички неща”, а човекът от творчеството на Франц Кафка, Даниил Хармс, Самюъл Бекет и Йожен Йонеско – дребното, сгърчено и премазано под бремето на битието създание, което всеки ден виждаме я навън, я в огледалото, но упорито отказваме да признаем близостта си с него. Тук не може да не се отдаде дължимото на гениалния поет и писател Ханох Левин, чието творчество доскоро бе почти непознато у нас и тепърва ще търси културната си рецепция. Макар и напуснал този свят едва на 56 години, Левин оставя зад себе си 63 пиеси, 22 от които е реализирал лично като режисьор. Повечето от текстовете му скандализират широката публика и нееднократно представленията по тях са забранявани, а иронията, сарказмът и гротеската му не щадят дори националните израелски митове. Нихилистичното му и дори цинично отношение към Човека е подкрепено от множество литературни алюзии и перфектен усет за диалог и разчупеност, а скечовият характер на творбите му само засилва паралелите с руския прокълнат гений Даниил Хармс (макар че Левин отива доста по-далеч от Хармс по отношение на сюжетостроенето и акцентирането върху физиологичния хумор). Именно този скечов характер на “Старицата от Калкута” засилва още повече вселенското и общочовешкото й звучене, отваряйки максимално широко границите на възприятието й. Тук, за разлика от христоматийната “Плешива певица” на Йонеско обаче, въпросната старица все пак се появява, придавайки своеобразна поанта на полифоничното звучене. Вяра Коларова, Снежина Петрова, Захари Бахаров и Малин Кръстев са повече от перфектни, изявявайки се на само като актьори, но и като вокални изпълнители на множеството песни, вплетени в пиесата, всяка от които звучи като пародия на някой от съвременните музикални жанрове (заслугата е на Калин Николов). Една от най-отворените за широка публика творби на Гърдев, “Старицата от Калкута” би задоволила потребностите както на закърмените с поетиката на абсурда и гротеската изкушени естети, така и на по-масовата публика, която търси майсторски поднесен коктейл от взривоопасен, всепомитащ и пиперлив смях, за който няма нищо свято.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *