Поредният европейски пирон в ковчега на американското общество

|
Ларс фон Триер се завърна с втората част на своята трилогия за американското общество.
Изтънчен, провокативен и метафоричен, "Мандерлей" ни пренася в 1933 година и започва оттам, където завършва "Догвил". Грейс (на чието място вместо Никол Кидман виждаме Брайс Далас Хауърд) и баща й (Уилям Дефо на мястото на Джеймс Каан) отиват в Алабама, където откриват, че робството все още съществува. Гангстерската щерка решава да се намеси и да промени статуквото в китното градче Мандерлей (алюзия към Киплинговия екзотичен Мандалей и готическия замък от романа "Ребека" на Дафни дю Морие), ръководена изцяло от добри намерения, но всички знаем какво пише в Библията по въпроса. Европейско кино в най-добрия смисъл на думата, новият филм на гениалния датчанин е безпощаден - той атакува демокрацията и тоталитаризма, капитализма и комунизма, свободата и робството и разголва чудовищните механизми на всяка властова структура, измислена от човечеството. Сюжетът отново изгражда с болезнена откровеност един умален модел на обществото, а черният естетизъм на творбата се допълва прекрасно от минималистичната, театрална реалност. Символизмът, метафориката и подтекстовите пластове успешно се съчетават с ефектния драматизъм и наситената събитийност на фабулата, а разказвачът (прекрасно изпълнение на Джон Хърт) придава елегантно-сардоничен облик на цялостната картина. Навремето "Догвил" беше обвиняван заради мизантропски и антиамерикански настроения, ала "Мандерлей" забива ножа още по-дълбоко в раната - като всеки велик творец, Ларс фон Триер просто се осмелява да надзърне дълбоко в тъмните кътчета на човешката природа, а онова, което се крие там, не е много приятно за гледане. Особено на радетелите за политическа коректност.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *