Последната незабравима нощ с Браян Адамс

|
2006 година бе сбъдната мечта за родния меломан. Върху нас се изсипа невиждан дъжд от звезди – древни, ярки и супернови, сякаш насън се гмурвахме от стадиона в концертната зала, почти без да поемаме дъх.
Депеш Мод, Стинг, Симпли Ред, Дюран Дюран, Ал Ди Меола, Фън Лавин Криминалс, Ерос Рамацоти, Любе, Ал Жаро, Андреа Бочели, Мишел Льогран, Мейсио Паркър, Питър Ърскин, Били Кобам, както и тежките братя Кинг Даймънд, Напалм Дет, Тестамент, Хелоуийн, Туистед Систър, Апокалиптика бяха само част от световноизвестните звезди, които навестиха малката ни страна в навечерието на европейския ни старт. Повечето от тях ни припомниха и възкресиха сред взривеното време на спектаклите очарованието на миналите дни, когато музиката беше музика… и беше тяхна.
Много мечти се сбъднаха, много копнежи и страсти бяха възкресени, много съкровени желания - изпълнени. Едно от тях бе най-значимият и така дълго чакан факт: България стана част от световната музикална сцена и най-после намери своето място на концертната карта.
Усърдната и неуморна работа на промоутърите, както и неповторимо и очарователно емоционалната ни публика впечатлиха и гостите. Никога няма да забравим промълвеното от Дейв Гаан признание: „Най-страхотната публика…” пред гръмовния рев на 40-хилядната тълпа на стадион „Академик”.
Промоутърският бизнес в България също претърпя немалко катаклизми пред лицето на сериозни предизвикателства. „Грандиозни” проекти се провалиха с гръм и трясък, подведени чужди компании дадоха българските си партньори под съд, накрая промоутърите сами се разделиха на „водещи” и „аутсайдери” по възможности, професионализъм и бъдеще. Времето ще покаже кой ще води страната ни по бурния път на европейския концертен живот, на всички нас остава да кажем едно голямо „Благодаря” на хората, осигурили ни толкова прекрасни емоции, да трупаме самочувствие и концертна култура. И да чакаме с трепет изненадите на новата година. Тази предложи повече от достатъчно (освен ако изведнъж Пинк Флойд не погребат томахавката пред уникалната възможност да концертират в татковината ни и не изнесат шоу на Батенберг навръх Нова Година, както неотдавна обяви столичен всекидневник).
Достоен венец на тази грандиозна концертна 2006 г. бе дългоочакваният концерт на Браян Адамс в Зимния Дворец на 29 ноември, организиран от “Жокер Медиа” и “Rock & More”. Не е изненада, че нисичкият канадец има огромна армия почитатели в България, които въпреки скъпите билети напълниха залата.
Признавам си - песните на Браян Адамс са дълбоко гравирани върху саундтрака на моите млади години. Със своите прекрасни балади той озвучи невръстните емоционални увлечения на цяло едно поколение. Сигурен съм, че всеки от нас къта съкровени спомени от някой танц, някъде, с някоя/някого, под звуците на Best ballads – фаворитите: "(Everything I Do), I Do It for You”, "Have You Ever Really Loved A Woman", “Heaven”, "Please Forgive Me".
Браян се превърна в емблема и водеща фигура в мелодичния поп-рок (нещо, което не се удаде на Дон Хенли, въпреки физическата и стилова прилика между двамата). Със своя дрезгав и чувствен глас и тънък нюх към химията на хита, той неизменно превръщаше всяка своя балада в събитие, без да пропуска да разпише и някоe хард – ама софт – рок pпарче в духа на по-здравите си ранни албуми Cuts like a knife (1983) и Reckless (1984).
Любимец на MTV (в последствие на VH1) с дънково- неглижарския си имидж, както на саундтрак – компилаторите, Браян винаги успяваше да се задържи на върха през 80 и ранните 90 години. Макар синти рокът да залезе и славните дни на артисти от неговия калибър да отминаха (за сметка на невръстни, бели и черни, мъжки и женски, мънкащи кукли), Браян винаги е добре приет, защото Браян просто е голям. И го чакаме от години.
„Това е последният концерт от турнето ни! Останете до края, защото ви очаква незабравима нощ!” каза Браян и заби хита си „А night to remember”.
Двучасовият концерт бе един от най-силните тази година. Наистина. Имаше емоция и спомени, имаше искрени думи към публиката, имаше любов, страхотно сценично поведение и присъствие, мощно пеене, жица, акустична меланхолия… имаше и всички хитове.
Имаше пищящи тийнейджърки, имаше ревяща всички текстове публика, оглушителни овации и море от ръце, имаше изгрели като непоканени звезди мобилни телефони и запалки. Имаше нещо истинско. И неповторимо. Имаше ни нас, имаше го и него.
На „When you`re gone”, която в оригинал изпълнява с бившата спайска Мел Си, Браян покани студентката Мария от публиката за дует. Певческите качества на Мария няма да ги коментираме, но момичето се постара и внесе колорит с превъзбудата си.
Притихнали попивахме с галопиращи в главата спомени интимно изпълнените (в MTV Unplugged) стил „Heaven”, „(Everything I Do) I Do It for You”, Подскачахме на момчешки енергичните “Summer of 69”, “18 till I die”, “Cuts like a knife”.
Обобщаващата “The best of me” Браян изпя от прегръдките на публиката от първите редове, което бе най-затрогващият момент от шоуто. Млади, красиви хора, с усмивки на радост и възбуда. Обнадеждаваща гледка.
За радост на развълнуваната тълпа Браян излезе два пъти на бис – първо с групата, после сам, с акустична китара и хармоника и прошепна “Please forgive me”. Завърши с “All for love”. И апломб.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *