Последният ден на “Спирит ъф Бургас”

|
В последния, трети ден от фестивала "Спирит ъф Бургас" разнообразието от групи отново бе голямо, въпреки че посещаемостта очаквано бе спаднала.
Като основни акценти се открояваха Last Hope и Hyperqube на "Jack Daniel`s", като за Hyperqube това беше последна изява в този състав и под това име и оркестър "Карандила" на "На тъмно".
Главната сцена бе притегателната точка за всички фенове на Клоуфингър и Кристъл Метод, но не малко бяха и почитателите на Кълн и Артери, които свириха преди хедлайнерите. Малко преди страхотното шоу на момчетата от Поморие, които празнуват и 20 години на сцена, си поговорихме с Янчо за "нещата от живота".
 
 
Свирили ли сте на друг фестивал от такъв мащаб?
- Веднъж – в Чехия, на Czech Trutnov Fest, след Sepultura и Sick of it All. Публиката там беше около 15 000, но след хедлайнерите всички се изнесоха и останаха около 5-6 000. Което също не е малко... Но за днес (16.08.2009 - б. ред.) малко се притеснявам.
 
Има ли значение хедлайнера, с който свирите на една сцена?
- Има значение, ако свириш преди Лили Иванова е различно, отколкото ако свириш преди Клоуфингър – примерно говоря. (замисля се) Между другото, да свириш преди Лили Иванова не е лошо, защото тогава публиката е друга, други хора ще те видят, но не знам дали ще те оценят (смее се).
 
Какви са плановете ви след фестивала?
- Работим по нов албум, който трябва да излезе до края на годината, ще се казва „Welcome”. Приготвили сме и ново видео, което трябва да заснемем, към така наречения „хит сингъл”. Надяваме се целият албум да излезе около Коледа.
Сега сме с нов барабанист – Фернандо, вече не сме с Чико, който тръгна по своя път. Фернандо е от Венецуела, с него нещата се поуталожиха, по-спокойни сме в групата, не сме същите деца, които бяхме.
 
Как се намерихте с новия барабанист и защо се разделихте с Чико?
- Не сме имали конфликти, той просто не искаше да свири този стил музика, да се занимава с нещо, което смяташе, че няма да го доведе до никъде. Той е повече е хип-хопа, в тези среди... All the respect за Чико, но Мената свиреше в една друга група с Фернандо и един американец, но се разделиха с американеца, защото той пък не бил сериозен. И една седмица, след като се разделихме с Чико, Мената ми вика: „Дай да пробваме тоя барабанист, той е от другата банда, венецуелец, 26-годишен, момчето добре се справя.” Беше му дал една мр3-ка с всички парчета, които свирим в момента у Фернандо на първата репетиция дойде много ентусиазиран, беше ги научил всичките. И му казахме – ОК, вътре си.
 
Как се справя той в групата?
- Много добре, няма никакви проблеми, няма караници, боища, хвърляне на бутилки... бъзикам се (смее се). Момчето е много готино, всичко е страхотно – все едно е преминала бурята и сега сме в спокойни води.
 
Бързо ли навлиза в музиката, която правите?
- Опитваме се да не го напрягаме много с балканските ритми, защото са му малко трудни. Той се опитва да вкара латино ритми... Мечтата ми е да направим връзката между латиноамериканския и балканския свят. Не знам точно какво ще стане, но той е много добър. Надявам се днес да мине добре, защото всички сме малко нервни. Особено той, който не е свирил пред повече от 200 човека.
 
Да използваме за финал едно клише – от къде черпите енергията за парчетата, какво ви вдъхновява?
- Морето на първо място, на второ – страхът от смъртта. На трето – омразата към несправедливостта и политиката. И оттам нататък – любовта към семейството, респект към приятелите, просто една утопична мечта.
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *