Постмодерните велосипедисти

|
„Легенда за велосипедистите” на Светислав Басара излиза в поредицата „Съвременна европейска проза” на издателство Колибри едва тази година, въпреки че романът е издаден още през 1988 г. Това е чудесна възможност да се запознаем с творчеството на един от най-известните не само сръбски, но и балкански автори.
Наглед фрагментиран и разпокъсан, сбор от разностилови парчета, обединявани от темата за тайнствената християнска секта на Евангелските велосипедисти от Кръста на Розата, проправящи си път през времето и пространството. Тънка ирония пронизва цялата книга, в която авторът непрекъснато се „предрешва” – а ла средновековен хронист, Артър Конан Дойл, Фройд, списател на соц вестник... Пропивайки всеки "автентичен" текст с присмех към нравите на епохата, претенциите за историческа истина и такива идеологи като комунизма и социализма. Смешна на много места и потресаваща с умелостта на Басара да влезе под кожата на писатели и идеи, като накара своите собствени да звучат толкова убедително, колкото истинско ново учение.
Случките и събитията в различните "легенди" и "разкази" не са подчинени единствено на осмиването. Сами по себе си те са достатъчно увлекателни и сякаш писани с вездесъща усмивка, която се усеща осезаемо от читателя. А дори да оставим настрана значимостта на "Легенда за велосипедистите" за постмодерната литература, това е привлекателно, любопитно четиво, което може да се поема на малки глътки или да се изпие на един дъх, да се опитва оттук или оттам, поотделно всеки елемент или всичко наведнъж... Докато не вникнеш във философията на Малките братя до толкова, че да започнеш да гледаш на световната история през техните очи и с усмивката на Басара.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *