Прага поверява ролята на Абигайл от “Набуко” на българското сопрано Елена Баръмова

|
На 17 май сопраното Елена Баръмова ще гастролира на сцената на Национална Опера Прага в ролята на Абигайл от “Набуко”.
Сезон 2005/2006 носи големи успехи на младото сопрано.
През септември 2005 г. Елена е поканена от Оперта в Лодз – Полша, на турне в Холандия с “Тоска”. Спектаклите минават с голям интерес от страна на публиката и триумф за българското сопрано. Пресата пише “Сопраното Елена Баръмова притежава голям глас, който ръководи всичко с лекота”.
На 10 септември тя открива с ария на Абигейл от "Набуко" концерта в памет на Гена Димитрова в Созопол, на Аполония 2005.
Към средата на октомври Елена е принудена да прекъсне турнето поради неотложим ангажимент. Тя заминава за Япония, където влиза в ролята на Лейди Макбет от “Макбет” на Верди.
През декември 2005 г. отново с короната на Лейди Макбет, Елена се представя в Оперта в Лодз, където изпълнява премиерните и след премиерните спектакли на тази не лека партия.
През февруари 2006 г. старозагорската прима гастролира за втори път на сцената на Варшавската опера в “Аида” от Верди. Българското сопрано се превъплащава в ролята на пленената етиопска принцеса Аида с голям успех и развълнува публиката във Варшава с красивия си мощен и обемен глас и невероятното си присъствие на сцената.
На 2 март Елена Баръмова заедно с Камен Чанев представят пред публиката в Казанлък историята за трагичната любов на Аида и Радамес. Двамата сливналии са бурно аплодирани. Продукцията на “Аида” е на Старозагорска опера. Режисьор на спектакъла е Нина Найденова, а диригент – директорът на операта Божидар Бонев.
От 20 до 27 март сопраното ни замина в страната на изгряващото слънце за серия от концерти. В програмата са включени арии от опери на Верди и Пучини. За най-големите почитатели на оперното изкуство в Токио, Елена изпълнява величествената ария на принцеса Турандот – “In questa reggia”.
На 29 март на сцената на Бургаска опера, Елена е поканена да пее в “Аида” на Верди. Миналия сезон тя се представя тук с Абигайл от “Набуко”.
На 6 април Елена Баръмова прави своя дебют в “Дон Карлос” от Верди на сцената на Старозагорска опера. Публиката получава възможността да я види в ролята на испанската кралица Елизабет и да се наслади на режисура, сценография и костюми, които пренасят човек в едно друго време и ценности.
 
Елена Баръмова завършва оперно пеене в Държавна музикална академия в София през 1994 г., в класа на Констанца Вачкова. През 2001/2002 г., специализира в майсторски клас на великата Гена Димитрова. През 2004 г. – Майсторски клас в Рим (Италия) – Академия “Борис Христов”, при Мирела Паруто.
Сред наградите ѝ са диплом от международния конкурс “Julian Gaiare” през 1994 г. (Памплона, Испания) с продуцент Хосе Карерас, лауреат на конкурса “Христо Бръмбаров” през 2001 г. и първа награда за най–добро изпълнение на унгарска и българска песен в Унгарския културен институт, София, през 2002 г.
 
Елена Баръмова за своята учителка Гена Димитрова:
За мен г-жа Димитрова е като втора майка. Започнах да работя с нея през 2001 г. и живях цяла година у тях. В началото предложението й беше много шокиращо, но в последствие се оказа, че тя е един много непосредствен и земен човек. В нея нямаше и следа от примадонщина. Раздаваше се не само на учениците си, но и на всички хора, които са поискали някаква помощ от нея. Занимаваше се от сутрин до вечер с проблемите на хората, отделно работеше от 13 до 19 ч. с нас с много амбиция да ни направи певци, да ни кали за сцената. Тя ни казваше: "Деца, никой няма да ви прощава. Трябва да сте готови да изпълнявате като в казарма това, което искат режисьорът и диригентът от вас." Това много ми помага сега. Тя ме научи на дисциплина и търпение. Дори в поведнието си на сцена аз подсъзнателно - понякога съзнателно, я имитирам. И като човек, и като певец тя е явление, което се ражда веднъж сигурно на 1 000 години. Може ли например някой да си представи, че звездата Гена Димитрова може да сготви спагети "Болонезе" за учениците си? Ето това е тя. Беше смирена, но и много рязка, когато трябваше да извоюва от нас определено поведение или тон. Тогава беше безпощадна. Тя ни научи на борбеност. Гена беше генералът, а ние войниците. Характерът определя гласа и вибрациите, които излъчва един човек. Тя беше голям човек, с много голямо сърце и това беше и в гласа й, и в поведението й на сцена, и във всичко.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *