Празникът на Бакхус

|
Народен театър "Иван Вазов" е подготвил наситена програма за празничните дни - цели три премиери, две от които са този месец. На 14. декември Камерна зала приюти пиесата на Артур Шницлер "Празникът на Бакхус".
Каквото и да разправят хората, това не е пиеса за онези древни празненства, когато богът на виното събирал последователите си и наставало тайнство, тълкувано от обикновените хора като "поголовен разврат". Драматургичният текст набляга на един аспект от тази "фиеста" - "веднъж на всяка година една нощ по време на гроздобера на хората се разрешавала в известна степен неограничена свобода. За тази една нощ всички семейни връзки, всички морални норми били отменени. ... Когато пукнела зората празникът свършвал и всеки участник бил длъжен да забрави с кого е празнувал божествения празник. Да се познаят по-късно било лош тон, смятало се за грях." И го вплита между върховете на един любовен триъгълник - Феликс, Агнес и Гуидо.
Агнес и Гуидо очакват на една гара да пристигне Феликс, съпругът на Агнес, на когото да съобщят, че те двамата са влюбени и жена му ще го напусне. Сигурно нямаше да има пиеса, ако нямаше едно "обаче..."
Интересно е, че до края спектакълът на Антон Угринов върви малко скучновато. Ако грабва вниманието, то е с въпроса "Хубаво де, какво ще стане най-накрая?" И а-ха да се изрони ръбът и всичко да се срути в бездната, идва наситен, не мога да кажа напрегнат, но наситен - и емоционално, и интелектуално - финал в рамките на няколко минути. После - край, тъмнина, гръмва "Enjoy the Silence" (да, на Депеш Мод) и някак магично постановката придобива завършен вид, всичко си идва на мястото, сякаш някой плясва с ръце и извиква "Ама дааа!" И това е много хубаво, ако не възникваше и друг въпрос - а не можеше ли и преди финала нещата да са малко по-интригуващи? Текстът прозира през играта на актьорите, изпод режисурата и сценографията така, че изкушава зрителя да го вземе и да си го прочете на спокойствие у дома, да си развихри въображението и сам да стане режисьор на тази иначе възхитителна пиеса. Пиеса, която в силно съвременен и леко опростен вариант ще се подвизава под въпроса "Ако той/ тя ми изневери, какво?" И още - що за чудо са това човешките отношения?
Дали може да се използва определението "задоволителна" за актьорската игра, или напрежението на премиерата си е казало думата - това няма как да се разбере. Юлиан Вергов успя да изпъкне и имаше (колкото и изтъркано да звучи) силно сценично присъствие - нещо, което Владимир Карамазов не успя да постигне напълно. Теодора Духовникова е безспорно талантлива, а и външността й е силно магнетична. Още не мога да реша дали тази щипка изкуственост бе нарочна, или не, и дали щеше да е по-добре без нея. Може би Агнес е точно такава, защо не, всъщност?
Но, обаче, въпреки това... актьорите не влетяха направо през стъклата на умовете и не разбиха портите на сърцата ни. Това го направи текстът на Шницлер. Ала той едва ли има нужда от коментиране. От друга страна постановката притежава едно предимство пред пиесата - в бъдеще може да се развива, да стане по-силна и някоя вечер да се пресегне и да раздруса залата за реверите. Какво пък - дано!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *