Предизвикателството Рихард Вагнер на българска сцена

|
На 11 март, от 19:30 часа, в зала „България” ще бъде изпълнена симфоничната разработка на Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга”, „Валкюра” – 1 действие, в изпълнение на Анна Томова – Синтова и солистите Анжело Симос – тенор; Димитър Станчев – бас, диригент – Жан Ангелов и Оркестъра на Класик ФМ радио.
 
История на произведението, разказва Магдалена Манолова:
„Когато през 1876 година е била открита Тържествената сцена ("Buhnenfestspielhaus") в Байройт и за първи път е била представена цялостно тетралогитята "Пръстенът на нибелунга", европейската общественост е трябвало да признае този невероятен "успех" на най-противоречивата и конфликтна личност от епохата на романтизма - Рихард Вагнер. Най-големите противници го поздравяват за "куража" да превъзмогне трудностите и да превърне митичния план в реалност. Байройтският фестивал и днес е съхранил уникалното си послание. Само тук можем истински да изживеем разбирането на Вагнер за музикалната драма, неговата представа за Gesamtkunstwerk. Това понятие означава синтез на различните изразни средства на музикалната драма, единство на слово, музика, жест, сценография. Тя е израз и на сложната епоха.
Вагнер вярва, в синтеза на изкуствата. Според него, ще стимулира раждането на общество от свободни хора. Убеден е, че всеобхватното изкуство е стъпка към промени в обществото.
Историята не познава композитор, който приживе да види построен своя мечтан театър, да изживее успеха на първото представяне на замисъла на живота си - "Пръстенът на нибелунга" и да положи началото на свой фестивал. Всъщност тетралогията, вдъхновена от гръцката трагедия изисква тази необикновена сцена. Концепцията за аудиотриума на Байройтския фестивален театър е вдъхновена от амфитеатъра в Делфи. Театърът на Вагнер е построен на принципа на "невидимия оркестър" (скрит под сцената, за да не нарушава драматичното въздействие) и амфитеатралното решение на зрителната зала, няма ложи и балкони, всичко е от дърво, заради добрата акустика.
От 1882 година започва традицията на Вагнеровия фестивал - в четири поредни вечери да се представя неговия "Пръстенът на нибелунга". Най-добрите Вагнерови певци, водещи режисьори и диригенти създават в различни времена представата за епоса.
Вагнер разработва идеите и образите на тетралогията "Пръстенът на нибелунга" повече от четвърт век. "Все повече се вълнувам от многозначната сила и красота на моя сюжет: моята цялостна философия за живота е намерила най-съвършения артистичен изказ в нея", пише той в "Опера и драма". Първоначалният замисъл непрекъснато се обогатява, в него се преплитат стари и нови идеи, понякога противоречиви. Поради това тетралогията като цяло има сложен и многозначен характер. Тя е израз на сложната еволюция на композитора.”
Приказната опера "Рейнско злато", психологическата драма "Валкюра", героичната епопея "Зигфрид" и трагедията "Залезът на боговете" разкриват многопластовото съдържание на тетралогията. Жанровото различие на отделните части изисква различни изразни средства. Лайтмотивната техника обединява многозначния гигантски замисъл на Вагнер. В основата на музиката са тематични комплекси. Те се съпоставят, изменят, взаимодействат, проникват един в друг. Така е изтъкана сложната партитура на поетично-музикалния замисъл...”
 
Анна Томова – Синтова - сопрано:
"Сопраното с най-широко амплоа", така Херберт фон Караян определя Анна Томова -Синтова, с която работи почти 19 години в престижни продукции на фестивала в Залцбург, на концертния подиум, в звукозаписната си империя. За него тя е и най-голямото дарование, което е срещал. Внушителна и безспорна в италианския и немски репертоар, в камерната и ораториална музика българската прима пресъздава своите героини на най-големите световни сцени. Изключителната вокална и артистична прецизност я правят предпочитана в звукозаписната и филмова индустрия.
"Примадона с гърло от кристал и блясък" Анна Томова-Синтова влиза в историята на световния оперен театър с необикновено богатия си репертоар, уникален в своето разнообразие. Когато чуеш Томова-Синтова като Амелия в "Бал с маски", Тоска, Бътерфлай или Манон Леско, едва ли може да си я представиш като Маршалката, Ариадна, Елза или Елизабет. И в италианската и в немската опера Синтова създава образи неповторими като музикално-поетично внушение ...
 
Жан Ангелов - диригент:
“Музиката на Вагнер е чисто немска музика. Северните народи преосмислят и рационално приемат музиката. А ние сме причислени по-скоро към южняшките народи – повече чувстваме музиката и сме по-близко до латинската музика – италианска и френска. Северните народи знаят, че в произведенията на Вагнер има лайтмотиви и бидейки по-рационално настроени, те ги чакат слушайки музиката, опитват се по някакъв начин да я разберат с разума си, не само да я почувстват. Според мен, рационалното и емоционалното у човека би трябвало да бъдат в равни пропорции. В България акцентът е поставен върху емоционалната страна на музиката и затова Вагнер ни е по-чужд, тъй като изисква по-рационално приемане. Друга причина да не се изпълнява често тази музика у нас, е въпрос на традиции и възпитание. Нашите учители също не познаваха много произведенията на Вагнер. В центъра на вниманието винаги са били италианската оперна музика, френската, славянската, руската... Затова ние музикантите, които работим в чужбина през годините, в които сме учили в България, нямахме кой знае какъв контакт с творчеството на Вагнер. Но неговата музика не е някаква “Бастилия”, която трябва да се превзема! Чисто и просто там има прекрасни страници - много силни и драматични.
Хората не бива да се страхуват да влязат в една зала, в която ще се свири музика на Вагнер - в случая “Валкюрата”! Смятам, че публиката, която ще дойде на нашия концерт с Анна Томова-Синтова, Анджело Симос, Димитър Станчев и Оркестъра на Класик ФМ радио, ще изпита много голямо удоволствие.”
Постоянните ангажименти на диригента са свързани с оперните театри в Братислава, Бон, Лозана, операта в Маастрихт (Холандия), балета в Монте Карло. Той е бил редовен гост-диригент на Оркестъра на Словашкото радио и на Операта в Лайпциг с Гевандхаус оркестър, а през този сезон има ангажименти и в Държавната опера в Хамбург. Жан Ангелов е ерудиран познавач на Вагнерова музика - негов компактдиск с участието на американския тенор Робърт Дийн Смит през 2002 година печели награда “Златен Орфей” за най-добър запис на Рихард Вагнер (Вагнеров портрет) и награда “Рихард Вагнер” от Операта на Бастилията.
 
Концертът е част от цикъла "Концертмайсторите", а билети за него можете да закупите от tickets-bg.com
 

По материали на Класик ФМ радио



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *