Предпремиерен “Тест” на Елин Рахнев в Сатирата

|
Дръпнете завесата! За мен вие нямате вина… Уолт Уитман
Ноемврийски четвъртък. Дъждът ту вали, ту спира. Студено е. Надвечер се разкъсвам между желанието да си седя вкъщи и безхаберно да продължа да преглеждам обявите за работа или да се отзова на поканата за „Тест”, написан от Елин Рахнев и поставен предпремиерно на камерната сцена в Сатирата от младия, но с внушителна режисьорска биография, Марий Росен. Чисто човешкото ми любопитство обаче надделява. Авторът е представян като уникално явление в новата българска литература, двукратен носител на наградата „Икар” за драматургия, а пиесите и стиховете му са преведени на повече от 15-20 (източниците не са единодушни) езика.
Спомням си, че с Елин Рахнев сме се засичали многократно из коридорите на студио „Орфей” или по-скоро аз него, тъй като нямаше навика да обръща внимание на колегите около себе си (дали от вглъбеност, високомерие или и двете), но това не е критерий за таланта му. Зачитала съм се напосоки в „Съществувам” и „Канела”..., но какво ли разбирам от модерна поезия! Притихвам в меката прегръдка на червения плюш и тръпна в очакване близо 15 минути над обявения час за начало. С изключение на няколкото колоса в театралната критика пред мен, публиката е значително млада, но рехава и запазва числената си немощ въпреки отложения старт.
Проблемът е брутално актуален. Поредният млад човек се явява на интервю за работа в никому неизвестна като дейност фирма. Събеседването с евентуалния бъдещ работодател представлява своеобразен тест, а от серията нарочно абсурдни въпроси разбира единствено, че ще трябва да работи поне по 30 часа на ден във Фирмата, да се посвети изцяло на просперитета на Фирмата, да промени вида и същността си в услуга на имиджа на Фирмата и въобще да отдаде живота си на Фирмата. Ако машинално асоциирате нещо с Гришам, по-добре е бързо да се преориентирате към антиутопията на Оруел от „1984” и подмените Големия брат с Фирмата.

Двата стола, изпълващи пространството на клинично бялата стая, сякаш наистина мината с тест (почистващия препарат), са красноречив антоним на стабилност и удобство. Единият пружинира, въпреки здравите заварки и винтовете, с които е прикрепен към пода, под тежестта на Явор Борисов в ролята на изпитван. Другият стои неподвижно, приютил черния силует на мъж, наподобяващ нещо като мишена с алюзии за вуду кукла. Сполучливото сценографско решение на Татяна Димова безпощадно акцентира върху мощта на човешката природа чрез неумолимата сила на гравитацията и визуално поставя от двете страни на везната стойностите на алтернативата „да имаш” или „да бъдеш”.
Петко Каменов пък е гласът на Фирмата, въоръжен с гигантски молив, за който в един момент дори разбираме, че има пропорционална на фи-то острилка. Благодарение на искрената и професионална игра на двамата актьори, невербалните метафори сработват перфектно. Що се отнася до текста - в началото прикова вниманието ми, а впоследствие отслабва, размива го и ме губи. След финала остана едно натрапчиво усещане за словесен пачуърк с вероятен автобиографичен оттенък на няколко парчета, а музикалните шевове помежду им на моменти ме умиляваха, притесняваха, втрисаха или поваляха на земята като от пробождане с лъжица.
Умишлено не ви издавам подробности от фабулата, все едно да ви разкажа развръзката на филм, който не сте гледали. Нали всеки човек има право на мнение, пък и не всяко нещо с две бузи е лице. Така ако сте решили да удостоите с внимание постановката, ще съм чиста пред съвестта си, че не съм ви лишила от изненада. И завършвам с доза поетичен опсимизъм , който кацна и изпуши в нещото, случило се на сцената:
Уолт Уитман, моля те, вземи ме
в ръцете си като последна майка.
Защото писна ми да се събуждам гълъб,
а да си лягам таратайка.

 

Ивелина Минчева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *