Предпремиерно за новата премиера на “Сълза и смях”

|
Какво общо биха могли да имат по между си един италианец – Дарио Фо, един испанец - Мигел де Унамуно и Хуго, един австриец - Стефан Цвайг, един немец - Карл Хайнрих Маркс и един българин – Съни Сънински? Oстават 22 дни, за да утолите любопитството си в премиерата на „Капитала” е театър "Сълза и смях".
"Капитала" е черна комедия / сатира, авторски спектакъл на Съни Сънински по текстове и фрагменти от Маркс, Фо, Унамуно, Цвайг, Сънински.
До премиерата на 10 март от "Сълза и смях" споделят малко повече информация за всеки един от тях.



Дарио Фо

„Аз се опитвам да забавлявам хората, да ги накарам да се смеят, докато настръхнат…”



Дарио Фо (р.1926) - италиански актьор, композитор, драматург и режисьор.

Изящен актьор, композитор, интересен режисьор и художник, един от най-популярните живи драматурзи на Италия, чиито пиеси от години се играят по сцените на театрите от всички континенти.

Фо е създал около седемдесет пиеси, близки до естетиката на Комедия дел`арте и вариететния театър.

През 1997 г. е удостоен с Нобелова награда за литература, но по общо мнение премията получава за цялостното си творчество. Както казва самият Фо “това е признанието за думите, използвани от сцената” («parola recitata», буквално означава “играещи думи”.



“Дарио Фо е една от ключовите фигури на европейския театър в последните десетилетия. Той подражава на средновековните шутове, смело критикува властта и защитава достойнството на угнетените. Отваря ни очите за злоупотребите с власт и имущество и за всичко, което се случва в несправедливото ни общество.”

Сюре Ален - секретар на Шведската академия



Пиесите на Фо се отличават с оригинални импровизации, фарсово начало, фантастика, гротеска, буфонада, бърз ритъм, използване на музика и песни.



Из речта на Дарио Фо при получаването на Нобеловата награда за литература /9 октомври 1997 година /

„Дами и господа, някои мои приятели – писатели, прочути артисти, в интервюта пред вестници и телевизии заявиха: „Най-високата награда безспорно тази година трябва да се даде на членовете на Шведската академия, които имаха смелостта да присъдят Нобеловата награда на един странстващ шут!”. Прави са! Е да, това наистина беше проява на кураж, но граничещ с провокацията. Достатъчно е да посоча какъв вой се надигна: великите поети и мислители, които обикновено летят нависоко… и не се интересуват много от хората, които пъплят по земята, веднага попаднаха в нещо като вихрушка. Живееха си блажено на Парнаса на избраниците, а вие с тази ваша наглост, ги ударихте и свалихте не земята, да се проснат по корем с лице в калта на обикновения живот! Уаа! Надигнаха се страшни викове и проклятия към Шведската академия, към нейните членове и роднините им чак до седмо коляно. Най-буйните закрещяха: „Долу краля на… Норвегия!” – в суматохата объркаха династията… Но трябва да се признае, че този път прекалихте: преди десетина години наградихте негър, после дадохте Нобела на евреин, а сега направо на странстващ шут!!.. Ама к’во става бе! – както казват неаполитанците – Светът да не е пощурял?.. А после се чудим, че умни хора се държат като безумни!”



Из статията на Рон Дженкинс в сп. „Америкън тиатър”

„НОБЕЛОВИЯТ ПРИСМЕХУЛНИК”

„Бог е шегобиец!” – обяви Дарио Фо при получаването на Нобеловата награда за литература за 1997 г., очевидно доволен от гнева на Ватикана по повод награждаването на един артист, който редовно осмива Папата. Не само официалната църква бе скандализирана от решението Фо да стане Нобелов лауреат. Консервативните политици и академици, често мишена на шутовското остроумие на автора, също отхвърлиха наградата. Но за Дарио Фо това неодобрение само издигна престижа на наградата. Когато той нарече бог „шегобиец”, той употреби думата „guillare”, която е трудно преводима. Тя произлиза от средновековното название на пътуващите артисти, които в своите спектакли са осмивали несправедливостта на феодалното общество. Чрез силата на смеха тези комедианти се подигравали с помпозната власт… Решението на Шведската академия да отличи Дарио Фо за постижения в областта на литературата е историческо признание за театъра, който често е смятан за незаконородено дете на литературата. За първи път тази награда се присъжда на актьор. Това смело и противоречиво решение косвено включва в съвременната дефиниция на литературата енергията на живото слово. Всички пиеси създадени от Дарио Фо са добили своя окончателен вид след общуването със зрителите… Това е една вътрешно активна литература в най-древния и най-модерния смисъл на думата…



Популярност

Известен в България с комедиите "Архангелите не играят флипер", "Изабела, трите кралици и глупака", "Марихуаната на мама е най-добра”, „Няма да платим”.

Най-голяма популярност в Италия получава комедията "Работника знае 300 думи, а господаря 1000. Затова е господар." (1969 г.). През 1969 г. създава своето най-добро произведение "Мистерия буф” - комическа мистерия по сюжети от Евангелието и средновековните хроники на Италия и другите европейски страни.

Една от най-добрите и съвършените комедии на Дарио Фо, която се изпълнява в театрите в много страни и "Случайната смърт на един анархист" (1970 г.).

През 1982 г. създава моноспектакъл по материали от класическите старинни фарсове под името "Непристойна басня”, който има огромен успех. В края на 70 – те години написва няколко пиеси за съпругата си, посветени на проблемите на жените в съвременното общество. Сред тях са "Тя е къщата, църквата и леглото" (1977 г.) и "Свободна пара" (1983 г.)

През 2003г. сатиричната му пиеса "Двуглава аномалия", в която Путин и Берлускони са с разменени мозъци, става хит в Италия.

През 2001 гостува в България като поставя "Севилският бръснар" в Пловдив.



Дарио Фо за Комедия дел`арте

Из „Малък трактат по актьорско изкуство” / Дарио Фо

„ ...Но истинската комедия дел`арте просъществувала цели три столетия в Западна Европа, е била представена от много добре обучени изпълнители, с висок вкус и култура. В тази връзка бих искал да разкажа една интересна и поучителна историйка. Публикувана е от Вито Пандолфи в неговата знаменита "Хроника на комедия дел`арте".

...Анри Трети, кралят на Франция, минавал веднъж през Венеция, където видял представление на тези блестящи актьори. Върнал се в Париж и веднага поръчал чрез венецианския посланик там да му бъде изпратена на гастрол въпросната трупа.

...Пътуващата трупа успяла да премине благополучно през Алпите и да стигне до Лион. Оттам актьорите трябвало да изминат около 500 км до Париж. Но по средата на пътя се случило нещо непредвидено. Банда хугеноти /протестанти/ спрели и задържали кервана от коли с цялата трупа.

...И веднага изпратили писмо до краля: "Ако искате да ви освободим артистите, освободете всички наши затворени братя-хугеноти от цяла Франция, заплатете ни 10 000 златни и 50 000 сребърни флорина, в противен случай ще получите само част от вашите актьори, т.е. само главите им!"...
След петнадесет дни напрегнати преговори, всички затворници хугеноти били освободени, парите предадени, а актьорите продължили своя път за Париж. Хроникьор от епохата съобщава: "Ако трябваше да пожертва един премиер- министър, четири консула и трима маршали на Франция, Анри Трети сигурно нямаше да се поколебае и веднага щеше да ги остави на хугенотите да ги обезглавят.

...Наистина, възможно ли е днес един актьор да бъде толкова високо оценен? Може би: нали актьор беше доскоро президент на Щатите... „



Няколко неща, които е добре да знаете...

Комедия дел`арте безспорно е най-известният италиански театрален жанр, познат и обичан в целия свят. Определението „арте” , което означава „занаят” показва, че театралните трупи са били съставени от професионалисти, а не от дилетанти, както до тогава. Още от 16 век театрални трупи от италиански комици, и по-точно от венецианци, започват да обикалят из цяла Италия, а след това и в Европа като налагат навсякъде използването на маски, а също така представят комедийното изкуство по италиански образец. Именно маските и употребата на мимиката представляват най-съществените особености на този начин на правене на театър. Репликите не са следвали писан текст, а т.нар. „канава”, следвайки импровизацията на актьорите, които представяли в народен стил обществения и социален живот, любовта, изневярата, прелюбодеянието, глада, бедността и властта. Комедия дел`арте е белязала историята на театъра с успехи, което разнообразява наследството от теми, изразни средства, видовете актьорски умения, използващи тялото, жестовете, вокалните нюанси и пантомимата, с помощта, на която се изграждат персонажите и се установява контакт с публиката. Комедия дел` арте оказва влияние най-вече на драмата и балета в Италия, Франция, Испания и Англия.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *