Представяне на юбилейното издание на “Монолози за вагината” и нова книга от авторката

|
На 29 ноември в Театър 199 се състоя премиерата на две книги от американската писателка Ева Енслър, издания на "Софтпрес". Юбилейното допълнено издание на "Монолози за вагината" и "Аз съм емоционално създание", и двете в превод на Харалампи Аничкин, бяха представени от главният редактор на "Софтпрес" Димитър Риков, преводача и актрисите Цветана Манева и Снежина Петрова.
След минута мълчание в памет на Андрей Баташов, Димитър Риков сподели своето виждане за творчеството на Енслър и даде думата на Цветана Манева, която, заедно със Снежина Петрова и Вяра Коларова, играе в постановката на Галин Стоев "Монолози за вагината". Пиесата се играе вече 10 години и има над 200 представления.
За проблемите, с които се занимава Ева Енслър - не само като писател, но и като активист за правата на жените, за премахването на насилието над жените - разказа Цветана Манева. Разказа за преживяването да изричаш този текст на сцена, да играеш историите на други жени и да помагаш в осъществяването на промяната, за която се бори авторката.
В Театър 199 се играе и друга постановка по текст на Енслър - моноспектакълът на Касиел Ноа Ашер "Доброто тяло". Самата Ева е идвала в България през 2001 година, като част от многото свои пътувания по цял свят, при които развива своята идея за V-day - ден против насилието над жените.
Снежина Петрова прочете първата "глава" от "Аз съм емоционално създание" - текстът можете да видите по-долу. За книгите и авторката сподели своите мисли и преводачът Харалампи Аничкин.
"Монолози за вагината", корица
 
Ева Енслър е световноизвестен автор на бестселъри и признат драматург, чиито произведения за сцена включват „Монолози за вагината”, „Необходими мишени” и „Доброто тяло”. Тя е автор и на „Най-сетне несигурност”, политически мемоар. Енслър е основателката на V-Day (vday.org), световно движение за прекратяване на насилието над жени и момичета. През последното десетилетие движението V-Day е събрало повече от 70 милиона долара за местни групи в различни страни, които работят за прекратяване на насилието над жени и момичета по целия свят. Най-новата й книга – „Аз съм емоционално създание”, се радва на още по-голяма популярност.

 
 
Откъс от "Аз съм емоционално създание"
КАЖИ МИ КАК ДА БЪДА МОМИЧЕ ПРЕЗ 2010
 
Въпросите, съмненията, неяснотите и разногласията
вече някак не са толкова мъжка работа.
Авторитарните маниаци са
премиери, царе и президенти.
И всеки е по-праведен от другия.
Всеки град, който бомбардират,
всяко човешко същество, което убиват,
стават жертва все на „хуманитарните“ им цели.
 
Хората не притежават вече водата в собствените си села,
а още по-сигурно е, че не притежават диамантите и златото.
Милиони са принудени да си приготвят вечеря от боклуци и прах,докато руските бизнесмени и филмови звезди
си купуват вили за по 500 милиона евро на Ривиерата.
 
Пчелите престанаха да правят мед.
Хора забиват сонди все на най-неподходящите места.
САЩ, Русия, Канада, Дания и Норвегия обсебват Арктика,
но никой от тях не го е грижа, че полярните мечки загиват.
 
Вземат ни отпечатъци, фотографират документите и зъбите ни.
Биг Брадър вече е в нашите телефони, емпе-тройки и компютри.
А никой от нас няма чувство за по-голяма сигурност.
Оказва се, че за психичното ни здраве се грижат някогашни
военновременни палачи, пуснали бради.
А папата в своята широка дреха,
украсена с хермелинови маншети,
проповядва гръмко,
че да целуваш човека, когото обичаш, е най-голямото зло.
Жена, кандидатирала се за вицепрезидент на САЩ,
вярва в Сътворението,
но не и в глобалното затопляне.
 
"Аз съм емоционално създание", корицаЗащо вече всички се страхуват все повече от секс,
отколкото от ракетите СКЪД?
И кой реши, че Бог не е обичал удоволствията?
И щом хетеро-клетъчното семейство е толкова велико,
как така всички бягат от него
или харчат спестяванията си,
за да седят в стая с някакъв непознат и да се оплакват?
 
Войната в Ирак струва почти 3 трилиона долара.
Аз дори не мога да броя до толкова,
но знам,
че тези пари биха могли,
щяха,
да сложат край на бедността по принцип,
което пък би сложило край на тероризма.
Как така намираме пари да убиваме,
а няма пари за изкуство и училища?
 
Фундаменталистите вече разполагат
с финансирани с милиарди долари частни армии.
Талибаните се върнаха,
както никога не са изчезвали.
Жени биват изгаряни, изнасилвани, пребивани, продавани,
уморявани с глад и погребвани живи,
и пак не знаят, че са мнозинството.
 
Ясно е, че водата вече привършва,
но дори и в пустинята, където има сериозна суша,
игрищата за голф са зелени и тучни,
а плувните басейни са пълни с вода
само заради дванайсетте богаташи, които могат да решат да дойдат.
 
Специални хора осиновяват лично подбрани бебета в далечни земи.
Сумата за самолетните им билети дотам
е по-голяма, отколкото родителите на бебетата печелят за година.
Защо просто не им дадат парите?
Робството се върна,
както никога не е изчезвало.
Просто попитай човек, който е бил бит с камшик,
колко тежък е този завет.
Шест милиона мъртви в Конго,
и нито дума в медиите,
и как ще ми кажеш, че това няма нищо общо
с цвета на кожата
и минералните богатства.
 
Бедните умират първи
от урагани,
срам,
цунами,
радиация,
замърсяване,
наводнения
и пълна забрава.
Богатите
просто издигат елегантни супер електрифицирани
крепостни порти
пред частните си идеални градове.
 
Всички са „благотворители“
по шумни и лъскави празненства
с разточителна украса,
за да се чувстват уютно богатите, когато дават
онова мъничко от обилно многото, което имат.
Но всъщност никой нищо не иска да променя.
Ако наистина искаш,
трябва да се откажеш от нещо,
например от всичко,
но онези, които го имат, не искат.
Че какви ще бъдат след това?
Това е много сложно,
затова те пишат чекове
и повтарят все същата стара история.
Пробутват промяна.
Превръщат революцията в доходен бизнес.
Корпорациите така или иначе притежават всичко,
дори нашите хипарски джинси, запаметяващите ни клетки и дъжда.
Защо толкова много жени в управлението приличат на Маргарет Тачър?
И се държат още по-гадно?
Защо никой нищо не помни?
И как така богатите лоши хора
получават луди пари да произнасят речи,
а бедните лоши хора биват измъчвани
и хвърляни в затворите?
Има ли кой да носи отговорност за това?
Или цялата тази работа си се върти, докато експлодира
или се разпадне?
И ако има нещо, което да направим ние,
защо не го правим?
Какво стана с яростта?
Какво стана с точността
и отговорността?
Какво стана с непарадирането с богатство?
Какво стана с добротата?
Какво стана с тийнейджърите, та не се бунтуват,
а купуват и продават?
Какво стана с тийнейджърите, та не се целуват,
а киснат в блогове и оплюват другите?
Какво стана с тийнейджърите, та не демонстрират
и не отричат,
а експлоатират и използват?
 
Искам да те докосна в реално време,
а не да те откривам в YouTube,
искам да вървя редом с теб в планината,
а не да си приятелстваме във Facebook.
Кажи ми поне едно нещо, в което да вярвам,
без да го чета като фирмен продукт.
 
Самотна съм.
Уплашена съм.
Момичета по-малки от мен правят свирки
в следобедните занимални
и дори не знаят, че това е секс.
Те просто искат да са популярни
и да бъдат уважавани.
Повечето момичета на моята възраст взимат хапчета
или не стават от леглото,
или ядат, или гладуват,
или си оперират носовете и си слагат импланти,
или просто се оставят да ги кълцат,
или все дърдорят,
или се покриват с дрехи,
или отчаяно търсят начин
да са будни, без да се преструват,
да са жизнени, без да откачат,
да са сериозни,
да са истински,
дори да мислят да заобичат някого,
след като вече сме обречени.
 
Кажи ми как да бъда момиче през 2010.
 
Хайде да го направим,
щом всичко върви надолу.
хайде да го кажем,
да се преборим,
да го оправим,
няма за какво да се хванем,
ако всичко вече е пропаднало.
На нас е оставено всичко.
Гадно е, но е истина.
На теб и мен, малката.
 
"Аз съм емоционално създание", автор: Ева Енслър, 157 стр., цена 10 лв.
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *