Предстояща нова книга на Милан Кундера

|
ИК „Колибри” обяви предстоящата книга на чешкия писател Милан Кундера - „Завети и предателства”, в превод на Росица Ташева. Книгата представлява есе в девет независими, но брилянтно свързани части, които изграждат фин паралел между музиката и литературата. Есето проследява развитието на романа, започвайки с Рабле и достигайки до Кафка, като преминава през Толстой, Бах, Томас Ман, Шопен, Ницше.

„Завети и предателства” получава наградата за най–добра книга за музиката от Обществото на американските композитори.
„Завети и предателства” e 236 стр., цена 12 лв.
 
Откъс от книгата

Бременната мадам Грангузие яла толкова много говежди чревца, че се наложило да й дадат затягащо средство, но то пък било толкова силно, че довело до прекомерно разширя¬ване на плацентата, при което бебето Гаргантюа се изхлу¬зило от нея, шмугнало се в една вена, изкачило се нагоре и излязло от ухото на мама. Книгата сваля картите си още от първите изречения – това, което ще се разказва тук, няма да е сериозно. Ще рече: тук не се занимаваме с истини (научни или митически); тук не се ангажираме да описваме фактите такива, каквито са в действителност.
В щастливи времена живее Рабле – пеперудата на романа излита, отнасяйки със себе си парчетата от пашкула. С вида си на гигант Пантагрюел все още принадлежи на миналото с фантастичните му приказки, докато Панюрж идва от още непознатото бъдеще на романа. Изключителният момент, в който се ражда едно ново изкуство, придава на книгата на Рабле невероятно богатство – всичко е вътре: правдоподоб¬ното и неправдоподобното, алегорията, сатирата, гигантите и нормалните човеци, анекдотите, размислите, истинските и въображаемите пътешествия, учените спорове, откло¬ненията с тяхната чисто словесна виртуозност. Днешният романист, наследник на XIX век, изпитва завистлива нос¬талгия по този величествено разнороден свят на първите романисти и по радостната свобода, с която го обитават.
Както у Рабле още на първите страници на книгата Гар¬гантюа изпада от ухото на своята майка, за да се появи три¬умфално върху сцената на живота, така и в „Сатанински строфи“ след взрива в самолета двамата герои на Салман Рушди падат, като си бъбрят и пеят, изобщо държат се по
комичен и неправдоподобен начин. Докато „над, под и зад тях в нищото“ летят седалки с накланящи се облегалки, картонени чаши, кислородни маски и пътници, единият, Джебраил Фаришта, плува във въздуха, „удар бътерфлай, удар бруст, свивайки се на топка, разпервайки се като орел в почти безкрайността на почти зазоряването“, а другият, Саладин Чамча, пада „с главата надолу, в сив костюм със за¬копчани догоре копчета на сакото... с бомбе на главата“. С тази сцена започва романът, защото също като Рабле Рушди знае, че договорът между романиста и читателя трябва да се сключи от самото начало. Трябва да е ясно – това, което се разказва тук, не е сериозно, дори ако става дума за най-ужасяващи неща.
Съчетанието на несериозното и ужасното. Ето една сце¬на от четвърта книга: корабът на Пантагрюел среща в от¬крито море кораб с търговци на овни. Един от търговците, като вижда Панюрж без копчелък и с очила, закачени на шапката му, решава да се пошегува и го нарича рогоносец. Панюрж веднага си отмъщава – купува един овен и го хвър¬ля в морето. Свикнали да следват първия, останалите овни също започват да скачат подире му. Търговците панически хващат животните за руното и за рогата, но са повлечени от тях и падат в морето. Панюрж е взел едно гребло, но не за да ги спасява, а за да им попречи да се качат обратно на кораба. В същото време красноречиво им говори за мъките на този свят и за блаженствата на другия и ги уверява, че покойниците са по-честити от живите. Все пак пожелава на тези, на които не е омръзнало да живеят сред хората, да срещнат някой кит като Йона. След като всички се издавят, добрият брат Жан поздравява Панюрж и го упреква един¬ствено в това, че е платил на търговеца и ненужно е прахо¬сал голяма сума пари. На което Панюрж отговаря: „Кълна се в Бога, че си доставих удоволствие за повече от петдесет хиляди франка!“
Сцената е нереална, невъзможна. И каква е поуката от нея? Дали Рабле изобличава лошотията на търговците, чи¬ето наказание трябва да ни радва? Дали иска да ни настрои срещу жестокостта на Панюрж? Дали с присъщия си ан¬тиклерикализъм осмива глупостта на религиозните кли¬шета, използвани от Панюрж? Отгатнете! Всеки отговор е уловка.
Октавио Пас: „Нито Омир, нито Вергилий са познавали хумора. Ариосто сякаш го предусеща, но хуморът се по¬явява едва със Сервантес.“ „Хуморът, продължава Пас, е великото изобретение на модерния дух.“ Фундаментална идея: хуморът не се практикува от незапомнени времена, той е изобретение, свързано със зараждането на романа. Следователно хуморът не е смехът, подигравката, сатирата, а особена форма на комичното, за която Пас казва (и това е ключът към разбирането на същността на хумора), че „придава двусмисленост на всичко, до което се докосва“. Тези, които не съумяват да се насладят на сцената, в която Панюрж оставя търговците на овни да се удавят, като им хвали другия живот, никога няма да разберат изкуството на романа.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *