|
„Ти кой си, бе?”, или себеразкриването на мнимите герои
В Камерна зала „Слави Шкаров“ на Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе премиерно беше представена комедията „Дуелът” по “Двубой” от Иван Вазов. Постановката е дело на Йосиф Сърчаджиев, помощник-режисьор е Дора Удварева, а автор на декора е Виолета Радкова. Зрителите видяха артистите: Дайана Михайлова, Дина Шошева, Надя Банчева, Ясена Господинова, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Ивайло Ненов, Кадри Хабил, Велико Великов, Любомир Кънев.
Текстът на „Двубой” е написан от Иван Вазов през 1892 година и драмата е определена като “глума в три действия”. Съществуват свидетелства, че двамата мними герои, Драгалевски и Чушкаров, имат прототипи и че Вазов е заимствал сюжета от действително станала случка в следосвобожденска България. През 1919 г. комедията „Двубой” е преработена, но първото издание е двадесет години по-късно, през 1939 година, осъществено от неговия брат, Борис Вазов.
Отправяйки поглед към следосвобожденския българин, комедията се обръща към неговите слабости. Тогавашният човек е изгубил мисленето и поведението на героите през Възраждането и се е превърнал в псевдогерой. Подобно на Вазовите чичовци двамата „рицари на честта”, Драгалевски и Чушкаров, произнасят велики, гръмки думи: „Дуел, дуел...” но това са само „думи, думи, думи”, както казва великият Шекспир. Дуелът е невъзможно да се осъществи, защото не само че героите са герои, но и наравите в България не са подходящ за защита на честта. Това е време на дребни житейски страсти, обиди, клевети и човешки падения. Но нима това време се различава от днешното?! Ето защо Вазовата комедия е актуална и днес и се гледа с интерес.
Режисьорът Йосиф Сърчаджиев сподели: „Но се оказва, че на днешния етап в нашето общество нищо не е променено. И аз искам да покажа на това общество моето усещане за тази мръсотия“. Той допълни, че ни е нужна повече самоирония, защото тя е по-добро оръжие от злобата. Или, както е казано, ако човек се смее над себе си, винаги ще има над какво да се смее. Ще завършим с думите на актьора Ивайло Ненов: „Трябва да се дуелира срещу неправдата. А с кое не – сещам се Бекет какво казва – че добрите шахматисти се отказват тогава, когато знаят, че краят е предизвестен.“
В Камерна зала „Слави Шкаров“ на Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе премиерно беше представена комедията „Дуелът” по “Двубой” от Иван Вазов. Постановката е дело на Йосиф Сърчаджиев, помощник-режисьор е Дора Удварева, а автор на декора е Виолета Радкова. Зрителите видяха артистите: Дайана Михайлова, Дина Шошева, Надя Банчева, Ясена Господинова, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Ивайло Ненов, Кадри Хабил, Велико Великов, Любомир Кънев.
Текстът на „Двубой” е написан от Иван Вазов през 1892 година и драмата е определена като “глума в три действия”. Съществуват свидетелства, че двамата мними герои, Драгалевски и Чушкаров, имат прототипи и че Вазов е заимствал сюжета от действително станала случка в следосвобожденска България. През 1919 г. комедията „Двубой” е преработена, но първото издание е двадесет години по-късно, през 1939 година, осъществено от неговия брат, Борис Вазов. Отправяйки поглед към следосвобожденския българин, комедията се обръща към неговите слабости. Тогавашният човек е изгубил мисленето и поведението на героите през Възраждането и се е превърнал в псевдогерой. Подобно на Вазовите чичовци двамата „рицари на честта”, Драгалевски и Чушкаров, произнасят велики, гръмки думи: „Дуел, дуел...” но това са само „думи, думи, думи”, както казва великият Шекспир. Дуелът е невъзможно да се осъществи, защото не само че героите са герои, но и наравите в България не са подходящ за защита на честта. Това е време на дребни житейски страсти, обиди, клевети и човешки падения. Но нима това време се различава от днешното?! Ето защо Вазовата комедия е актуална и днес и се гледа с интерес.
Режисьорът Йосиф Сърчаджиев сподели: „Но се оказва, че на днешния етап в нашето общество нищо не е променено. И аз искам да покажа на това общество моето усещане за тази мръсотия“. Той допълни, че ни е нужна повече самоирония, защото тя е по-добро оръжие от злобата. Или, както е казано, ако човек се смее над себе си, винаги ще има над какво да се смее. Ще завършим с думите на актьора Ивайло Ненов: „Трябва да се дуелира срещу неправдата. А с кое не – сещам се Бекет какво казва – че добрите шахматисти се отказват тогава, когато знаят, че краят е предизвестен.“
Д-р Никола Бенин
