Премиера – фурор на “Сега и завинаги” в Дома на киното

|
Сряда вечер, 9 вечерта. Пред Дома на киното се е събрала шарена тълпа от хора – млади и стари, хипари, пънкари, официално облечени и съвсем развлечени – повечето с бири в джобовете и всички със светнали очи. Всички те са там, за да се потопят отново за малко в света на любимите си групи от 80-те и 90-те - Ревю, Контрол и Хиподил: след минути е премиерата на документалния филм на режисьора Драго Шолев за общия концерт, който трите емблематични формации изнесоха в оригиналните си състави през май миналата година в Зимния дворец.

Залата е пълна, представянето е кратко, но съдържателно - Драго Шолев търси из главата си изреченията, които е искал да каже, Светльо Витков му подава реплики от центъра на залата, където впрочем са и доста други от участниците във филма, а залата се залива от смях.

Светлините изгасват. Още началните надписи предизвикват усмивки: вместо обичайните имена на режисьор, продуцент и т.н., на екрана се появява: „Филмът не се препоръчва за лица под 12 години”: първият от многобройните моменти, в които публиката спонтанно избухва в аплодисменти.

Лентата грабва веднага, не само защото ни отвежда бекстейдж на едно от най-запомнящите се събития на музикалната сцена за последната година, но и защото в разказите за създаването и живота на групите умело са вплетени интимни моменти, непознати случки, интригуващи факти, кадри отпреди 2 десетилетия – и този прекрасно забъркан коктейл разтърсва феновете, пропорциите между смешно и сериозно са толкова добре премерени, че усещанията и за двете са наситени до крайност. Накрая сякаш излизаме от концерт, но сме много по-развълнувани, сякаш сме участвали и в организацията му.

Драго Шолев ни предлага разказ за една отминала епоха, която е част от живота на всеки от нас – когато е било безкрайно романтично да си бунтар, да пееш забранени песни, да репетираш в тесни мазета и да си заплашен от арести и репресии. Осъзнаваме колко бързо тече времето, като виждаме бръчките по лицата на Кольо Гилъна, Светльо и Милена – да, тази ера е безвъзвратно отминала, но не и ентусиазмът, любовта към рока, към тръпката за истински усещания: те са живи – и у тях, и у феновете – сега и завинаги.
 

Десислава Николова



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *