“Приказки за размисъл” – приказки за любовта и живота

|
Втората книга на Хорхе Букай, излязла на българския пазар - „Приказки за размисъл”, е естествено продължение на първата – „Нека ти разкажа”. Този път приказките имат по-есеистична и по-лична форма и са наистина „за събуждане на възрастни”.
Подходът за търсене на „великите истини на живота” е отново толкова семпъл и откровен, колкото беше и в предишния сборник. Темите за любовта, приятелството, истинските неща в живота се представят обаче през неговия опит и личен поглед, което ги прави още по-реални и близки до читателя.
Четейки всеки един ред, имам чувството, че съм отворила личния дневник на автора и чета неговите вътрешни преживявания. Едва ли ще мога да отбележа в едно представяне на книга всички неща, които са ме впечатлили в нея, но не мога да не ви споделя най-страхотното описание на любовта, което съм чела:
Искам да ме изслушваш , без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемашм, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ на мен…
БЕЗУСЛОВНО.
 
Колко много творци, философи, артисти са се опитвали да покажат що е любов с произведенията си, но рядко се среща толкова прямо, просто и истинско описание на това чувство.
Но не само това е водещата тема в книгата – тук ще срещнете размислите на Хорхе Букай за истинските човешки слабости без да се опитва да ги прикрива зад сложни описания и оправдателни изказвания. Всичко е натурално, неосъдително и за това е и толкова опияняващо. Той говори за това как трябва да приемем нещата такива каквито са, как трябва да превъзмогнем себе си, но да не спираме да търсим, как всеки е склонен да прави огромни грешки и жертви в името на някой или нещо, без да разбира, че понякога те не си струват.
А приказката за търсача ще ви разтърси и съм сигурна, че ще пожелаете да имате тетрадка, в която да описвате истинските моменти в живота си. А не онези, в които сте били гневни, презирали сте, били сте агресивни, но и много самотни.
И понеже много от приказките са ме впечатлили, ще завърша с една от най-любимите – „Тъгата и яростта”, която разказва как двете си сменили одеждите и от тогава „ние, хората, често срещаме Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата”.
„Приказки за размисъл” е едно емоционално пътешествие през дебрите на нашите най-първични страхове и емоции, което в края си ще ви зареди с много мъдрост, търпение и ще ви сближи повече с вас самите и хората около вас.
 

Силвия Янчева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *