Приключи конкурсът на издателство „Балкани“ за емигрантски разказ

|
Жури в състав Георги Мишев, Симеон Янев и Георги Гроздев избра и отличи следните автори: Кольо Кърпела – Сиромах (не съобщава постоянно местожителство след 1991, непрекъснато пътува), Никола Филипов (Англия), Златко Енев (Германия), Евелина Ламбрева (Швейцария), Марион Колева (Южна Африка), Добри Карабонев (САЩ). Голямата награда печели печели Иванка Стойчева (Гърция) с “Изкъпаният портрет”. Техни разкази са публикувани в сайта www.balkani.eu, както и в бр.13 и бр.14 на сп. “Литературни Балкани” в печатен и интернет вариант.
Конкурсът за емигрантски разказ бе обявен в навечерието на 24 май 2007 г. и поради големия интерес бе удължен с няколко месеца след 24 май 2008 г. По интернет от различни точки на света се получиха повече от сто изповедни, документални или художествени истории, които съставят доста интересен, реалистичен портрет и автопортрет на българина- емигрант.
Ето какво споделят и членовете на журито:
ГЕОРГИ МИШЕВ:
Иска ми се да погледнем на конкурса от по-мащабна гледна точка. Може би това не са само изповедни истории, лични преживелици, наблюдения и размисли на хора, попаднали в други географски ширини и дължини, вероятно пред очите ни се ражда новата българска литература, тъй като “старата”, днешната, вече е в своя залез, в своя “свещен конец”. Милион и половина българи във фертилна, творческа възраст вече не са по родните си места и са принудени да градят семейства, да овладяват нови професии и да каляват характерите си при други климати и обстоятелства. Принудени са и да създават нова литература. Конкурсът условно я нарича “емигрантска” – не ми се ще да е синоним на любителска. Като изключим първите стъпки, които винаги са неуверени, литературата трябва да бъде творчество на личности с позиции, без комплекси и мании, с превъзходство на духа над всички други сметки и съображения.
Новите текстове, родени спонтанно, имат смътните белези на бъдеща проза, надхвърлила провинциализма и наивитета на “Аз съм българче”. Глобалният свят не се интересува и трогва от данните ни в паспорта, за него са меродавни искреността, почтеността и човешката доброта, само тогава подава “зелена карта” на доверието. Мисля, че конкурсът е нашата “зелена карта” на доверието. Мисля, че конкурсът е нашата “зелена карта” за новите имена, обадили се от различни посоки на света. Каква ще е тяхната по-нататъшна съдба – кой може да пророкува? Моят скромен съвет е да не изпадат в плен на носталгията, нека словото им бъде живителния кислород срещу “кесонната болест” на емигранството. Да не забравяме, че “Под игото” на дядо Вазов е рожба на носталгията по Отечеството...
СИМЕОН ЯНЕВ:
Измежду многото разкази, получени за този конкурс, има прекрасни истории и съвсем наивни спомени, но твърде малко са разказите в смисъла на жанра разказ. Поради това бях непрекъснато разколебаван дали да оценявам прекрасната като лично преживяване история или да отдам предпочитание на умението да се разказва личното в постигнат художествен синтез.
Вторият озадачаващ факт произтича от това, че на фона на това, което разказват непрекъснато българските медии за силата на емигранта - човекът, който смело е решил да пробва себе си и в деветдесет и девет на сто случая е успял, предложените емигрантски истории са резонанс на жесток сблъсък с друг порядък и други предразсъдъци. Че не железният човек, който преодолява препятствията в името на успеха, а човекът, който с цената на нервите и сърцето си плаща своя избор, наложен от безизходността, е истинският образ на емигранта.
Второто колебание реших в полза на авторите. Заслугата на този конкурс е, че изтрива емайла на официозността, за да се провиди живия човек със собствената му съдба и собствената му оценка за емигрантския живот. Според мен тази идея не бива да се изчерпва само в един конкурс. Тя би трябвало постоянно да присъства на страниците на списания като “Балкани”, щом до ден днешен никой не се е сетил да направи специално издание за автентични емигрантски истории.
Що се отнася до художествената постигнатост, давам си сметка, че мотивацията на участниците в повечето случаи не е мотивация на изкушени от естетичното хора, а на изповядващи се хора – хора, които чрез думите свалят непосилната тежест на битието си.
ГЕОРГИ ГРОЗДЕВ:
Идеята за конкурса на издателство “Балкани” бе спонтанно родена и предизвикана от съдбите на толкова много мои познати, роднини, приятели, които оцеляват далеч от България. Оказа се, че интересът е взаимен и чрез интернет станахме съвместно съпричастни към вълненията на една наистина голяма част от българите, които в момента живеят и работят по света, скътали под езика си и обич, и мъка.
Вече обявихме, че предстои издаването на сборник емигрантски разкази, тъй като количеството, над сто, темите – толкова разнообразни, не могат да бъдат класирани и подредени само в награди от първо до трето място. Отличените автори получават стимул, но нека и останалите не се отчайват – и те ще имат място в сборника, който издателство “Балкани” подготвя за печат.
Дано обаче всички имаме и мъничко късмет да оцелеем духовно и финансово в днешния все по глобално загубващ културната си проницателност свят. Това е всъщност според мен голямото предизвикателство пред изпитанието да си човек именно днес. Независимо къде живееш и работиш!
Приятели, благодаря ви за участието!
 
Конкурсът продължава - изпращайте вашите нови текстове (изповедни, документални или художествени), без ограничение в обема, на сайта на издателството (www.balkani.eu). Списание “Балкани” ще продължава да e вашата гостоприемна трибуна за изява, място за споделяне на радостни и тъжни вълнения и случки. Място за среща и запознанство.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *