Приятно ми е, принцеса Турандот

|
Спомене ли се „Турандот”, първата асоциация е с великолепната опера на Пучини. И най-вече класическата ария „Nessun dorma”, понякога в далеч не оперен контекст.
Мнозина я свързват с футбола (използвана през 1990 г. от ВВС за основна тема при отразяване на Световната купа), а не са малко тези, които я свързват с метъла (и отличната интерпретация на Manowar). Много по-малко са тези, които ще се сетят за „какво се разказва” в „Турандот” и коя е основата за либретото. Тези, които не искат да четат дебели енциклопедии или по някаква причина нямат у дома си вездесъщата (и изключително информативна) „Книга за операта”, могат да гледат в театър „София” постановката „Принцеса Турандот”. Това е същата пиеса, написана от Карло Гоци, която е вдъхновила навремето Пучини, а в началото на века – руския режисьор Вахтангов.
Евгений Вахтангов поставя пиесата през 1922 г. Това е последната му работа, която и до днес се възприема като знакова. Затова спектакълът продължава да се играе и до днес в театър „Вахтангов”, като специфичната особеност е, че винаги се поставя като възстановка. Костюмите и декорите са такива, каквито са били в бедната 1922 г., когато едни от най-евтините неща са били фраковете – ненужни никому и дори опасни дрехи. Затова актьорите на сцената са облечени във фракове, а дамите – в копринени бални рокли. Всички останали детайли са само маркирани – връвчици на мястото на дълги мустаци и бради, наметната пелерина, вместо богатите азиатски одежди. Така изглежда постановката и днес, режисирана от Рубен Симонов-внук.
Пренесена на българска сцена, „Принцеса Турандот” по Вахтангов е интересна по ред причини. Вълнуващо е старанието да се запази завета на руския театрал и упоритостта на наследниците и учениците му да съхранят парче от театралната история живо през годините. Защото театърът е толкова мимолетно изкуство, че изчезва с падането на завесата и след години остават само спомени, снимки и – при повечко късмет – видеозаписи. С различни актьори и режисьор, но придържайки се максимално плътно към оригинала, постановката е оживял миг от историята на театъра. И по мое лично мнение трябва да се разглежда именно като такава. Не е маловажна и вложената енергия и любов, която си личи в целия екип – в такива случаи нещата неизбежно се случват добре. И не на последно място – не всеки ден имаме възможност да гледаме комедия дел арте, поставена с вкус и изиграна с вкус. При това с пълната свобода за импровизация, което е не само здравословна, а и абсолютно задължителна за този жанр.
Според Рубен Симонов всяка възстановка изисква промени в текста, особено в репликите на маските. Целта е спектакълът да не закостенее, да не се превърне в паметник на една отминала театрална епоха, а да живее и диша с ритъма на съвремието, да отговаря на очакванията на съвременния зрител. В ролите на класическите персонажи от комедия дел арте - Тарталя, Панталоне, Бригела и Тругалдиньо - се превъплъщават Росен Белов, Ангел Генов, Сава Пиперов и Пламен Манасиев. С иронични подмятания и шеги, те изпълняват блестящо задачата си да играят по една рехава канава, въз основа на която всяка вечер импровизациите им са различни. „Основните” характери лежат на плещите на Доси Досев (Алтоум, китайски император), Мила Банчева (Турандот), Лилия Маравиля (княгиня Аделма), Калин Врачански (Калаф). Калин Врачански, който направи силно впечатление в „Уморените коне ги убиват, нали?”, играе безупречно и тук. Въпреки второстепенната си роля, с таланта си блести Лилия Маравиля. Образът на принцесата-изгнаница Аделма се откроява ярко сред останалите персонажи, а играта на Лилия, на сцената съперничка на Турандот, засенчва тази на Мила Банчева.
Приятна за окото е цялостната добра игра, очевидният ентусиазъм на актьорите и удоволствието, което те изпитват и се предава и на публиката. Спектакълът няма да доскучее или да се стори наивен на никой, който го гледа като кратко пътешествие във времето, а вдъхновената актьорска игра е допълнителен бонус към това не само театрално, но и образователно преживяване.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *