При Мамута за осми път

|
Културният център на СУ „Св. Климент Охридски" кани на форума "При Мамута VIII - Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото" на 19 април (петък) от 19 часа в 292 аудитория, Северно крило, 4 етаж, Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“.


Поезия:
Владимир Левчев
Музика: Васил Пармаков
Наука [физика]: проф. Ана Пройкова

Тема: Компютърът, дъщеря на Байрон

При Мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“ e форум, който събира поезия, музика и точни науки, така че да отваря нови и неподозирани перспективи, да поразява въображението. Той изпробва граничните територии, за да повдигне питането за човешкото между онова най-далечното минало и неочакваното бъдеще: между мамута и робота. Осмата среща на „При Мамута“ е този петък 18 април, 19 часа в 292 аудитория, в нея поезията на Владимир Левчев, музиката на Васил Пармаков и лекцията на проф. Ана Пройкова ще поставят координатите на тези паралелни и пресичащи се светове.
Владимир Левчев е сред най-ярките имена на родната ни поезия, автор на петнайсет стихосбирки, издадени в България и на четири в Съединените щати. Преди 1989г. нелегално издава независимото списание за литература и политика “Глас”, а през 1991 е сред основателите на в. „Литературен весник“. Известният пианист Васил Пармаков ще ни вкара в джаза - той се занимава повече от 40 години с музика, а наскоро излезе и неговата книга с разкази „Аз и Майор Блюхер”. Освен зам.-декан по научно-изследователската работа на Физическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, проф. Ана Пройкова е и един от водещите специалисти в Центъра по нанотехнологии към БАН. В лекцията „Компютърът, дъщеря на Байрон“ тя ще ни разкаже за първата програмистка в историята - Ада Лъвлейс, за числата на Бернули, а и за една особена симбиоза между растение и машина, наречено нанокомпютър…

Приятелите на „При Мамута“ отдавна знаят за разходката из Музея по палеонтология и историческа геология в края на вечерта, както че огромното животно, което дреме под купола не е мамут, а дейнотериум. Но нищо, ако се присъединят, доц. Марин Иванов има още какво да разказва за праисторическите форми на живот, а и разбира могат отново да се уверят в харизмата на мястото. Тези, който не са виждали „мамута“, ето – сега му е времето.


Владимир Левчев

СТРУННАТА ТЕОРИЯ

 

Тази улица към залеза

блести като струна в тревата.

Съседната е в сянка

на бетонен блок:

там вече светнаха прозорците...

Ако тръгнеш по дясната улица

след  двадесет години ще си дядо

на двама внука.

Ако тръгнеш по лявата

след малко ще те сгази самосвал.

 

И ако продълвиш нататък

между колко още мръсни преки

ще трябва да избираш –

със затворени очи,

по миризмата

на пролетния вятър през януари?

 

Най-сигурният GPS е интуицията.

Но ти забрави накъде вървиш...

 

Улицата става хлъзгава и хладна.

Пръстът ти кърви.

Киша, самота, боклук.

Нищо не е съвършено тук!

 

И какво тогава ти остава

освен да вярваш, че в рая

свирят всички струни...

 

Чуваш ли понякога

да идва музика

от някакъв прозорец

срещу залеза –

чуваш ли божествената музика?


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *