Простите думи, които стават Слово

|
На 29 октомври в препълнената зала № 7 на Националния дворец на културата се състоя юбилейна вечер, посветена на поета Матей Шопкин по повод неговата 70-годишнина. Честването бе организирано от Съюза на българските писатели, Писателска кооперация „Никола Вапцаров” и Фондация „Читалище – 1870”.
Присъстваха мнозина от най-изтъкнатите съвременни български поети и писатели от всички поколения, художници, артисти и други творци от различни изкуства, почитатели на творчеството на поета, ценители на поезията. Вечерта бе водена от поета Драгомир Шопов, който пръв поздрави юбиляра.
В началото Матей Шопкин рецитира едно от своите емблематични стихотворения, посветени на България - „Молитва от Ботев връх”. Прочетени бяха поздравителни адреси до юбиляра, изпратени от президента Георги Първанов и премиера Сергей Станишев.
Матей Шопкин бе поздравен от председателя на СБП Николай Петев, от посланиците на Монголия и Куба, от поета Максим Замшев - главен редактор на сп. „Российский колоколь” и изпълнителен секретар на Международното съобщество на писателските съюзи, от Писателска кооперация „Никола Вапцаров”, от Фондация „Читалище – 1870”, от Румяна Пашалийска – директор на Националния музей на българската литература, от Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и от други културни и творчески институции и организации.
Вълнуващо слово за творчеството на Матей Шопкин прочете поетът Петко Братинов.
Матей Шопкин изнесе авторски рецитал, в който бяха включени както някои от първите му стихотворения, писани през 60-те години на миналия век (и взривявали неведнъж митичната за поетическите четения тогава 65-а аудитория на Софийския университет), така и по- нови творби.
Поздравителни думи и поетични посвещения отправиха към юбиляра и неколцина от неговите най-близки приятели и събратя по перо като Йордан Милев, Петър Андасаров, Лъчезар Еленков, Воймир Асенов и други.
В изказванията бяха подчертавани основните отличителни качества на Матей-Шопкиновата поезия: патриотизъм, социална ангажираност, активна гражданска и нравствена позиция, лирическа извисеност, особено в любовните му творби.
Въпреки многото приветствени адреси, поздравления и посвещения, нямаше многословие, напротив – вечерта премина на един дъх, с висок емоционален градус и в истинска поетична атмосфера, доминирана от рецитаторската дарба на Матей и звънкия патос на неговите стихове.
Тъй като на няколко пъти изказалите се говореха за „директния” му поетичен изказ, ще ми се не толкова да им опонирам, колкото да подчертая, че тази директност не е „онази”, която изсушава поезията и я превръща в стихоплетство; тъкмо обратното – това е труднопостижимата простота на изказа, съчетана с дешаблонизиране на думите, с висок емоционален заряд и с ярко поетично послание. Съвършено излят класически стих, ясна мисъл, горещо чувство – това са неизменните „атрибути” на Шопкиновата поезия, отдавна превърнала се в неразривна част от съвременната българска поезия.
Добре съзнавайки тази директност (била през годините и повод за критики срещу него), Матей Шопкин пише следното в едно свое стихотворение:

Ще кажете: това е лозунг!
Добре! Какво да се направи?
И аз обичам майски рози,
но нямам розови представи.

Изкушавам се да цитирам изцяло едно от първите стихотворения на поета, писано през далечната 1963 г. под формата на писмо до някогашния световен рекордьор на висок скок Валерий Брумел. Тази творба е много типична за Матей Шопкин – тук добре личи как уж „директният” изказ неусетно преминава в дълбочина (или височина!) и как простите наглед думи се превръщат във въздействащо и високо поетично Слово.

     Москва,
     Валерий Брумел
Здравейте, Валерий Брумел!
Аз със спорт
  не се занимавам,
но ви казвам с искрени думи:
като хлапак ви се възхищавам.
Може би
               с хиляди тренировки
и с една Хамлетова тревога
вие постигате
               силни и ловки
движения в момента на скока.
После избухва
               вашата слава
и светът изненадан ви гледа.
Аз още славата
               не познавам –
не съм спечелил до днес победа.
Аз копая сега
първите копки
на поетическата си кариера.
Но някои казват:
  - Матей Шопкин
не е ловък като пантера!
Брумел,
  кажете ми как да прескоча
над мозъците на подлеците?
Как да бъда
  спокоен и точен
пред жестокия вихър на дните?
Как в себе си
    да преодолея
височината на всяка ненавист
и на всяка любов
       - за да пея
необвързан от ласки и завист?
Как да стигна
  с песенни думи
българската работна десница.
Как?
Кажете, Валерий Брумел!...
Брумел ми писа:
- Станете птица!...

 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *