Прочетете “Морално чист” от Андрея Илиев, второ място на конкурса “На шефа с любов”

|



Победители в Първия национален конкурс за хумористичен разказ "На шефа с любов" на издателство "Президент":


Първо място: Любомир Николов за разказа "Трофей"
Второ място: Андрея Илиев за разказа "Морално чист"
Трето място: Петър Софрониев за разказа "Добър, та прекрасен"


Поощрителни награди за: Делиян Маринов, Димитрина Бояджиева и Магдалена Борисива


Морално чист


Андрея Илиев


 


             Имам най-гадния шеф на света. Мислите си, че само така ми се струва? Абе, може и да не е най-гадният, само е скръндза. На кого не му се свидят парите? Дали е избухлив? Разбира се. Какъв шеф би бил, ако днес поне три пъти не мине като валяк през офиса и цеха? Уволнения? И още как! Толкова търтеи трупат мас на негов гръб! Глобява ли? Ами че напълно нормално е една четвърт от заплатата да се върне в джоба му. А при нас има и камери, братко! Само в кенефа още не е сложил.

Всъщност най-гадното е мнителността му. Ами да – светът го лъже и цака не на всяка, а на половин крачка! Сигурно е резултат от професионално изкривяване – бил е милиционер и полицай. Може би познава по-добре от нас човешката природа. Както казват руснаците: „Мой начальник больше знаетбольше деньги получает![1]“.

Абе, не е в ред, да знаеш. Той и заместникът му Йордан затова си отиде.

- Омръзна ми – вика, – да ме следи и подслушва. Младо, май си е наумил да те назначи на моето място. Не се съгласявай.

Позна – шефът ме извика след два дни.

- Йорданов – каза, – напусна.

Да, бе.

- Заплатата е такава и такава. Първо те назначавам на тримесечен договор, за да се уверя, че ще се справиш.

По това време бях закъсал със заема за жилището. Тъй де, не се става лесно софиянец! Бях се хванал и в друга фирма. Понякога работех до два-три през нощта. Страдах от хронично недоспиване. Личният ми живот тръгна назад. Е, как няма да се съглася, при положение че ми предлагаше заплата, с петдесет процента по-висока от това, което вземах на двете места?

И се започна една фиеста! Но дето се вика, аз знам и две, и двеста. А по скалата от две до двеста, моето беше сто и петдесет. До сто и осемдесет... И то рядко. Оправих задълженията към банката. Отспах си. И животът с гаджетата потръгна.

Една неделя шефът ми се обади късно следобед. Тъкмо се бях надигнал от традиционната си калугерска дрямка и си виках: „Дали да звънна на Даниела? Или на Силвия? Май Бони е по-наблизо”. Но телефонът прекъсна душевните ми терзания.

- Прескочи до нас. Спешно е.

Сбогом, Дани, Силви, Бони. И друг път ме беше викал в неделя и знам, че щяхме да откараме до малките часове в анализи и сметки. Съобразих, че по принцип се срещахме в офиса. Сигурно беше адски напечено, щом ме викаше у дома!

Звъня на вратата, леко изпотен. И щом се отвори, първата ми мисъл беше дали не понамирисвам. Щото в рамката стои една... Абе, секс-звяр. Деветдесет-шейсет-деветдесет, опаковани в сатенен халат за поне бон.

- Заповядайте в хола – вика жената на шефа.

Там вече сервирано кафе и други джунджурии за двама. Сядам и наум се заканвам: и аз ще си взема такъв шкаф, и аз ще си купя такъв диван... Мадамата сяда срещу мен, премята крак връз крак, пазвата й се полуотваря нагъната... Трябва да призная: мога да го стигна в мебелите, но такава жена да намеря, няма да ми е по джоба.

- Джеки помоли да го изчакате – рече напевно и изпърха с мигли.

А те дълги като краката й.

- При министъра е.

И вади цигара. Бързам да поднеса огънче. Отбелязвам, че трябва да я сменя. Запалката, де. Впрочем и Даниела. И Силвия. И Бони. Парфюмът й ме тресна в носа като боксова ръкавица. Обратно май не седнах, а направо рухнах.

Поговорихме. Тя повече. Аз предимно си стисках лигите, за да не потекат. Звънна джиесемът й.

- Альо? Джеки?

Мед й заизвира от устата. И такава любов и преданост от цялото й същество!

- Щял да си дойде след филма – каза с внезапно променено лице и глас, след като затвори.

Угаси цигарата си, ядосана. Наля си солидна порция коняк и го метна нервно в прелестната си уста.

- Щеше да ме води на ресторант. – Остави чашата на масата от орехово дърво. – Обаче имал ангажимент... С министъра.

Последното прозвуча като хързулнат камък по ръждясала ламарина.

- Ами аз... – започнах.

Тя ме погледна изненадана и с интерес.

- Ще ме заведеш ли на ресторант?

Зяпнах и лигите за малко да потекат... Отпусна се назад във фотьойла и кръстоса крака на другата страна, при което се получи оная хватка на Шарън Стоун. Да ви кажа, Стоун ряпа да яде. Премрежи очи – синьо-зелени и бездънни като морето. Долната й устничка увисна томително.

- Ама ти си бил готин – констатира с мъркащ глас.  –  Не искам на ресторант.

Стаята се завъртя пред очите ми. Земетресение? Глупости – просто наличностите ми от кръв се устремиха към едно място, където мозъкът е в голям дефицит.

- Ето какво ще направим – започна тя. – Имаме около пет часа. Ти си допий кафето. Аз ще взема душ.

Май се опитах да спрягам някакви глаголи. Получи се нещо средно между хриптене, пъшкане и кикот. Тя стана. Разлюля полите на халата, от което получих нова порция световъртеж. Спря на вратата отсреща. Отметна косите си и гърдите й подскочиха като котки.

- Това е спалнята – измърка. – Входната врата я знаеш. Избирай.

И се скри като видение от романтичен филм. Не, фантастичен. Седях. Налях си водка. Яка доза. Понечих да я изпия. Сетих се, че съм с колата. Че алкохолът пречи на мъжа. Особено концентратът. Та седях. Десет минути – толкова, колкото трябват за един душ. И се изправих.

Асансьорът беше на етажа. Фоайето и стълбите ги взех като за финал на сто метра. Отворих колата, приведох се и...

- Тодоров!

Замръзнах. После с изстинала пот на челото се извърнах в чупка. Изправих се – шефът. Усмихваше се ведро. Бих казал – щастливо.

- От днес си назначен с постоянен договор.

Краката ми като от лигнин – аха да се строполя.

- Това с жена ми – продължи той, – бе последният ти изпит. Установих, че си професионалист. Исках да се уверя, че си и морално чист. До утре в офиса, Тодоров.

И ми даде гръб. Стопи се така, както и се появи.

Влязох в колата. Поех си дъх. Избърсах в панталона изпотените си ръце и пуснах стъклата, за да влезе въздух. Посегнах към отворената жабка и се засмях нервно, когато очите ми спряха на пакетчето с презервативи.

Всъщност бях слязъл до колата за него.








[1] От руски ез. - Моят шеф знае повече и получава повече пари. - Бел. ред.




Коментари (1)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

One Response to Прочетете “Морално чист” от Андрея Илиев, второ място на конкурса “На шефа с любов”

  1. 1
    2014-11-20 14:44:35
    мария илиева
    За мен това е разказала победител. Браво и успехи за напред.