Прочетете откъс от “Джон Ленън. Писма”

|
В "Джон Ленън. Писма" ("Сиела") Хънтър Дейвис, авторът на официалната биография на „Бийтълс“, проследява близо триста от писмата и картичките, написани от Джон Ленън – до близки, приятели, фенове, непознати, любовници и дори до кварталната пералня. В това начинание му помагат мнозина от роднините и близките приятели на Ленън, както и частни колекционери от цял свят. Съдействие получава и от Йоко Оно, вдовицата на Джон (и собственик на авторските права), която дава благословията си за проекта. Дейвис разказва историята на всяко писмо, описва в какъв етап от живота си е бил Ленън, докато го е писал, кой е получателят, и, благодарение на ненадминатите си познания по въпроса, обяснява съдържанието и контекста. Някои от писмата са нежни, съдържателни, забавни, гневни и обидни, а други са откровено сърцераздирателни. Голяма част са илюстрирани с негови авторски рисунки, драсулки и закачки. Всички заедно, съставляват внушително четиво, от първото оцеляло писъмце за благодарност, адресирано до леля му в Ливърпул през 1951 г., когато е на десет, до последния автограф, надраскан на пулта в студиото в Ню Йорк на 8 декември 1980 г. – денят, в който е застрелян на четирийсетгодишна възраст.

 

Откъс от книгата:

В леглото за мир

Джон и Йоко се женят с много скромна церемония в Гибралтар на 20 март 1969 г., след което решават да си устроят изключително публичен меден месец, като поканят в спалнята си целия свят. И светът се отзовава на поканата, като влиза там, придружен от тонрежисьор и оператор, както и от случайни минувачи – едва ли не от всеки, пожелал да види Джон и Йоко в леглото им в амстердамския „Хилтън“ между 25 и 31 март.

Двамата решават да се възползват от медиите, за които са сигурни, че и бездруго ще се появят, а светът като цяло ще се запита: „Охо, какво ли са замислили?“ Като прекарват в леглото цяла седмица, оставяйки косите си да растат свободно, Джон и Йоко се надяват да изпратят едно простичко послание.

В продължение на почти цяла година двамата участват заедно в артпърформанси, надявайки се да накарат хората да се запитат за природата на изкуството, театъра и действителността. Част от тези събития са доста сложни за редовия зрител, който не може да схване цялата картина и цел на заниманието, и в резултат Джон и Йоко се превръщат в обект на подигравки и закачки. Но от този момент нататък тяхната основна цел, която прокламират безпощадно, е едно простичко послание: мир.

Те пренареждат стаята си в хотела, изнасят мебелите, за да поберат ордите журналисти, които се очаква да пристигнат, избутват леглото пред панорамен прозорец, който облепват с плакати с надписи „Мир в косата“, „Мир в леглото“. Огромното им легло се превръща в сцена, в обществена трибуна, от която се обръщат към света и го подтикват да се грижи за мира – и си пускат коса.

„Двамата с Йоко сме готови да станем клоуните на света – обяснява Джон, – ако по този начин ще сторим добро.“

Събитието е по идея на Йоко, едно от нейните арт-пърформанси, докато Джон добавя елемент на хумор – той е адски сериозен, що се отнася до посланието и смисъла на събитието, но в същото време се шегува със себе си, пародира се.

Някои от близките му приятели, които го посещават, например Пийт Шотън, най-старият му приятел от Ливърпул, стават свидетели как Джон говори с патос пред журналистите, завира им в микрофоните посланието си за мир, отправя нападки по повод войната във Виетнам, християнството, политиците, прескача към темата за косата, често без да довърши изреченията си, но внимава журналистите да си запишат абсолютно всичко. После, щом екипите се изнесат от стаята, Пийт и Джон се заливат от смях. В същото време, докато Джон говори гръмко и нахъсано, той стои зад всяка своя дума – и тогава, и по-късно.

През тази седмица двамата дават стотина интервюта, като филмират абсолютно всичко – по-късно редактират записания материал в шейсетминутен филм. Желанието им е да повторят седмицата в леглото и в Ню Йорк, но на Джон му е отказана виза, затова решават вторият пърформанс да бъде в Монреал от 26 май до 2 юни. Там дават повече от шейсет интервюта, а в края на събитието в Монреал е записана песента Give Peace a Chance („Дайте шанс на мира“), която и до днес е химн на движението за мир по света.

 

Джон общува с хора, които му пишат, за да изразят подкрепата си за акцията „В леглото за мир“. В картичка до някой си Греъм Джон добавя в полето: „Дотук с подиграфките“ – или е правописна грешка, или се подиграва на хората, които не знаят как се пише „подигравка“.

Писмо 86: Картичка до Греъм, „В леглото“, март 1969 г.

 

Дотук с подиграфките


Скъпи Греъм,


Едно кратко благодаря за писмото, с което изразяваш подкрепата си за „В леглото за мир“.


Всички трябва да прогледнем за ВОЙНИТЕ, Виетнам и цялата та­зи Гадост! Време е за промяна.


Мир и любов

От Джон и Йоко

По време на амстердамската акция „В леглото за мир“ местен журналист връчва на Джон така наречения „Въпросник на Пруст“, който Джон чинно попълва – или поне дава „отговори“, въпреки че повечето от тях съдържат една дума: Йоко. Той обича да попълва въпросници и изследвания и да дава глупави отговори. В отговор на въпроси 31 и 32 посочва „Сам Смит“. Не съм сигурен кого е имал предвид. Може да е йоркширски пивовар или американски генерал, или еквивалент на Еди-кой си?

Оригиналът на попълнения въпросник е собственост на Якоб Хармони – холандския издател, който през 60-те публикува всички текстове на песни на „Бийтълс“ – нещо, което не е правено никога дотогава. Предложих на приятелка журналистка да се пробва с Ленън. Години по-късно тя ми даде оригинала, понеже идеята беше моя. Сред стотиците автографи, дадени от Джон и Йоко, допълнени с рисунки, по време на монреалската версия на „В леглото за мир“ има и един, посветен на някой си Сам.

Писмо 88: Рисунка за любов и мир за Сам, 1969 г.

На монреалската акция „В леглото за мир“, състояла се в хотел „Куин Елизабет“, местният радиорепортер Роджър Скот се заплесва при цялото въодушевление и забавление – да не говорим, че в случващото се има много хляб за статия – и остава в помещението по-дълго, отколкото би трябвало. Тъй като не е спазил инструкциите и не се е върнал в радиото навреме, за да поеме дежурството си, е глобен и порицан от шефа си Франк Гулд.

Джон, изглежда, е видял това порицание, защото най-отдолу е добавил изречение, с което моли за снизходителност.

Писмо 89: До Франк Гулд, шеф на радиото в Монреал, 29 май 1969 г. 

29 май 1969 г.

На вниманието на: Роджър Скот

От: Франк Гулд

С копие до: Госпожа Бел, г. Синклер, Д. Акхърст 

В 20,40 ч. снощи поискахте разрешение от мен да останете в „Куин Е.“ след 21 ч. бяхте уведомен, че репортажът от „Куин Е.“ трябва да приключи до 21 ч., както е планирано, след което трябва незабавно да се върнете в радиото.

Въпреки това решение вие съзнателно сте останали в „Куин Е.“, с което сте нарушили заповед.

В резултат на това:

1) CFOX остана без говорител в продължение на 39 минути, докато не се върнахте в радиото, от 9,45 до 10,27 ч.

2) Боб Лоу беше принуден да остане на работа, независимо от личните си планове за времето след 21 ч.

 

Ще бъдете глобен 50 долара за неспазване на заповед. При следващ подобен случай ви заплашва уволнение.

 

Скъпи Франк

Помолих Роджър да остане като лична услуга – което той направи. Съжалявам за причиненото неудобство – надявам се разбираш положението, в което попадна той, и няма да проявиш чак ТАКАВА строгост (50 долара!) 

С обич

Джон Ленън

 

Училище в Оксфордшър изпраща на Джон писмо във връзка с участието му в училищен проект и получава в отговор лично послание.

Писмо 90: До Кевин 

Любовта е всичко

Бог е любов

Християнски или друг

Любов

Джон и Йоко

 

За посвещенията в книги Джон все повече използва посланията за мир – по-смислено, отколкото да се позовава на заглавието на сборния си албум Shaved Fish („Остъргана риба“). В предговор към книгата на писателя и филмов режисьор Тони Палмър „Роден под нещастна звезда“ успява за прокара това послание.

 

Писмо 91: Предговор за Тони Палмър, юни 1969 г. 

До Тони Палмър и неговите читатели 

ДАЙТЕ ШАНС НА МИРА! 

Любов

Джон Ленън и

Йоко Оно

10 юни 1969 г.


Подобно послание и рисунка има и до читателите на НМЕ, както и върху картичка, на която пише „Бег Продъкшънс“.

Писмо 92: Рисунка за читателите на НМЕ, юни 1969 г. 

НМЕ и „Мелъди Мейкър“ са представители на по-меката, комерсиална, забавна страна на младежката култура през 60-те, но през 1968 г. се появява по-твърдо, радикално движение, което настоява за радикални промени, включително за края на Виетнамската война. Тези активисти призовават към директни действия, дори и деструктивни. Те нямат много време за Джон и „Бийтълс“, с техните романтични хипи послания за любов и мир.

Едно от радикалните издания в Британия е „Блак Дуорф“, чийто редактор е Тарик Али. В броя на списанието от 27 октомври 1968 г. Джон Хойланд, член на борда и един от авторите в „Блак Дуорф“, по онова време на двайсет и седем години, пише отворено писмо до Джон Ленън. Макар господин Хойланд да е харесал музиката на Revolution („Революция“), той не е впечатлен от текста на Джон. Намира го за твърде мек и сантиментален, особено редове като „Когато става дума за унищожение, не знаете ли, че не влизам в тази сметка“.

В същия брой на списанието е публикувано и факсимиле на написаните собственоръчно от Мик Джагър думи на песента Street Fighting Man („Уличен боец“), което иде да покаже, че – поне според „Блак Дуорф“– „Ролинг Стоунс“ са повече в крак с радикалните млади. От друга страна, господин Хойланд подчертава, че песента на Джон Ленън е „не по-революционна от Дневникът на госпожа Дейл“. Това всъщност е най-болезнената забележка: „Дневникът на госпожа Дейл“ е сапунка по радио BBC, в която се разказва за докторска съпруга от средната класа, а историята не е никак актуална и съвременна.

За изненада на Хойланд – и, разбира се, за негово удоволствие, – Джон отвръща с яростно писмо, което е публикувано в броя на „Блак Дуорф“ от 10 януари 1969 г.

Днес Джон Хойланд признава, че тонът на отвореното му писмо е малко помпозен, но се ласкае от мисълта, че е подтикнал Джон към повече активност. Джон става открит противник на Виетнамската война и пише парчето Power to the People („Власт за народа“) – по мое мнение, за да коригира впечатлението, че не е в крак със съвремието, което е оставил с Revolution.

Впоследствие той променя позицията си. Кани Тарик Али в дома си, за да обсъдят нещата, и по-късно дава подкрепата си за редица каузи на левите.

Според Джон Хойланд оригиналът на писмото на Ленън до „Блак Дуорф“ е изхвърлен от Тарик Али. По онова време тези неща не са били смятани за ценни.

 

Писмо 93: Отворено писмо до Джон Хойланд, публикувано в „Блак Дуорф“ на 10 януари 1969 г. 

Скъпи Джон,

Писмото ти не звучеше покровителствено – то просто беше такова. За кого се мислиш? Какво си мислиш, че знаеш? Аз съм не просто срещу статуквото, ами – явно – и срещу теб. Аз знам срещу какво се боря – срещу тесногръдието – срещу разделението на богати и бедни.

Всичките ти контакти могат да бъдат вгорчени – зависи как гледаш на тях. Каква точно система предлагаш и кой да я управлява?

Не си спомням да съм твърдял, че Revolution е революционна – майната ѝ на госпожа Дейл.

Чуй всичките три версии (Revolution 1, 2 и 9), след това си ги пусни още веднъж, скъпи Джон.

Казваш, че за да променим света, трябва да разберем какво не му е наред. След което да го унищожим. Безпощадно. Явно си на вълна унищожение. Нека ти кажа какво не му е наред на това – Хората – и тях ли искаш да унищожиш? Безпощадно? Докато ти/ние не променим своите мисли и нагласи – няма шанс. Посочи ми една успешна революция. Кой прецака комунизма – християнството – капитализма – будизма и т.н.? Болни мозъци, никой друг. Мислиш ли, че всички врагове се кичат с капиталистически значки, за да ти дадат възможност да ги разпознаеш и да ги застреляш?

Леко е наивно, Джон. Ти май се заблуждаваш, че става въпрос за класова война.

„Епъл“ никога не е имала намерение да се разраства като „Маркс и Спенсър“ – единствената ни връзка с този магазин е да получим същата сделка, каквато преди получавахме от този отвратителен капиталистически магазин, когато бяхме пропаднали студенти от работническата класа и си купувахме пуловери или нещо достатъчно евтино и трайно. Създадохме „Епъл“ с парите, които спечелихме като работници, за да можем да имаме някакъв контрол върху собствената си продукция, доколкото е възможно. Ако други работници го придобият, мен ако питате, да го вземат. Когато казвам, че учим хората, имам предвид, че продаваме мечти. Мои приятели като Дилън и „Стоунс“, и пр., които си вършат работата, ще разберат какво казвам – питайте ги, – след което ще намерят начин да действат.

Статуквото никога не ни е пъхало в клишето „умни и палави“, скъпи Джон – НАПРАВИХМЕ ГО НИЕ, – за да стигнем дотук и да правим онова, което правим сега. Аз бях там, ти не беше. Е, в някакъв момент вестниците твърдят, че се друсаме – две години след случилото се! И ти решаваш, че музиката ни е била най-добра в онзи период. Сигурно си прав относно това защо не са ме разбутали преди – те, също като теб, ме бяха „намеркали“. Ще ти кажа нещо – цял живот съм се борил с едни и същи хора – и знам, че продължават да ме ненавиждат. Вече няма значение – променил се е само мащабът на играта. После идва ред на учители, роднини и пр. – а ето че сега съм нападан или отметнат от фашисти или братя в безкрайна проклета проза.

Кой се притеснява за ареста? ОК. Ще изпия чаша чай. Не се притеснявам за това какво мислиш ти – левицата – центъра – десницата или които и да било шибани момченца, организирали се в някаква организация. Не съм чак толкова буржоазен.

Виж, мой човек, не съм срещу теб нито някога съм бил. Вместо да внасяш раздор между „Бийтълс“ и „Стоунс“ – мисли малко по-мащабно – погледни този свят, в който живеем, Джон, и се запитай: защо? След това ела и се присъедини към нас.

С обич

Джон Ленън

 

П.П. Оплескаш ли нещата, ще продължа още по-нататък.

 

„Бег Продъкшънс“ се раждат след серия от четиринайсет литографии, които Джон рисува през 1968–1969 г. Те са обединени под заглавието Bag One, което можем да разшифроваме като „Чанта – Част първа“: литографиите са „изложени“ в чанта и вероятно след първата серия ще има и други.

Литографиите са показани за пръв път през януари 1970 г. в „Ландън Артс Галъри“ на Ню Бонд Стрийт в Лондон, като всеки от комплектите се продава срещу 550 лири. На другия ден „Скотланд Ярд“ нахлува в галерията и конфискува осем от произведенията с обяснението, че са непристойни. Стига се до съд и галерията печели делото, давайки за пример творби на Пикасо, които първоначално са били окачествени като еротични.

Джон и Йоко правят и пърформанси със същото заглавие, като излизат на сцената опаковани в чанта, така че лицата им да не се виждат. Идеята хрумва на Йоко в Ню Йорк още през 1962 г., когато тя и тогавашният ѝ съпруг Тони Кокс се събличат и влизат заедно в черна чанта. Идеята е да се покаже, че същността на индивида не е във външния му вид. Голяма част от литографиите в сета Bag One са посветени на медения месец на Джон и Йоко, оттук идва и еротичният елемент; една от творбите в колекцията е добре изработена и включва детинска азбука, пълна с шегички и нонсенс. Дали е възможно „Дейвис“ да съм аз?

 

Писмо 94: Азбука от Bag One, февруари 1969 г.

 

A е за Папагал, който виждаме ясно

Б е за очила, които виждаме ясно

В е за пластмаса, която виждаме ясно

Г е за бинокъл ще го получа за пет

Д е за (Дорис? Дейвис?)

E е за Етел, която живее до нас

Ж е за Портокал, който обичаме да ядем, когато ги намерим защото са вносни

З е за маймуната която виждаме на дървото

И е за папагал, който виждаме ясно

К е градина, която виждаме ясно

Л е за ливада понеже кафяво

M е за Венецуела, откъдето идват портокалите

Н е за Бразилия недалеч от Венецуела (съвсем недалеч)

О е за футболна топка която ритаме

П е за арабина и сестра му ще

Р е за червата дето ни болят като танцуваме

С е за палачинка или пълнозърнест хляб

T е за Томи който спечели войната

У е за Етел дето живее на хълма

Ф е за нас

Х е за Англия (и Хедър)

Ц е за запалка която никога не пали

Ч е за великден – направете си такъв

Ш е за Ябълка, която виждаме ясно

Щ е нащърбена не мож я изправи

Ъ е за носа на обувката, която износваме до дъно

Ю виждаме ясно

Я виждаме ясно

 

Това е животът ми – истински, скромен

Режете парчета и ги слепете за спомен

 

Джон Ленън 1969 г., февруари 

 

Писмо 95: Удостоверение за автентичност към Bag One, 1972 г. 

 

ЕПЪЛ

 

ДЖОН ЛЕНЪН/BAG ONE

E СЕРИЯ ОТ ЧЕТИРИНАЙСЕТ ОРИГИНАЛНИ ЛИТОГРАФИИ*

ВСЯКА ОТ КОИТО ОТПЕЧАТАНА НА ХАРТИЯ BFK RIVES

В БАНК СТРИЙТ АТЕЛИЕ, НЮ ЙОРК

 

ТИРАЖЪТ Е ОГРАНИЧЕН ДО

300 КОПИЯ, ВСЯКО ОТ КОИТО ПОДПИСАНО ЛИЧНО

ОТ ДЖОН ЛЕНЪН И НОМЕРИРАНО ОТ 1 ДО 300.

45 КОПИЯ, HORSE COMMERCE, ПОДПИСАНИ ЛИЧНО ОТ ХУДОЖНИКА И НОМЕРИРАНИ №: TO HC VL.

ПРИМЕР №: H.C. VIII/VL и пр.

Джон Ленън

23/9/ 72 г.

* 1969 г. 

 

Междувременно жълъдите продължават да пътуват по света, разпращани до световни лидери. През есента на 1969 г. в двореца на президента на Малави, Хейстингс Камузу Банда, е получен неидентифициран пакет, съдържащ „две живи скулптури“ – тоест двата жълъда. Началникът на президентската охрана иска да взриви колета в градината. Главният градинар се възпротивява, като се опасява от щети по ливадата, и така пакетът се озовава на бюрото на секретаря, където е забравен. Остава там до 1991 г., където най-изненадващо се появява на търг на „Сотбис“, а майката на продавача твърди, че ѝ е даден лично от президента Банда.

 

Писмо 96: Жълъди за президента Банда 

За световен мир

Есента на 1969 г.

Д-р Х. Камузу Банда

Президент

Малави 

Уважаеми господине, 

С настоящия пакет ви изпращаме две живи скулптури – които са жълъди – с надеждата да ги засадите в градината си и от тях да израснат две дъбови дървета за световен мир. 

С обич към вас,

Джон и Йоко Оно Ленън

 

„Балада за Джон и Йоко“ излиза на 30 май 1969 г., след амстердамското издание на „В леглото за мир“, и става Номер едно в класациите на Острова. Песента обаче е забранена от някои американски и австралийски радиостанции с довода, че се богохулства с името на Исус Христос. Джон предвижда подобно развитие на нещата. Изпраща кратка бележка на промоутъра на „Епъл“ Тони Брамуел, в което му казва да не разгласява съдържанието на песента преди официалното ѝ пускане.

Писмо 97: Бележка до Тони Брамуел, май 1969 г. 

Тони

Не прави никаква предварителна реклама на баладата на Джон и Йоко особено на частта, в която се споменава Исус – не я въртете много-много, за да не стреснете хората – нека първо излезе.

Джон 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *