Прочетете откъс от “Междучасията на малкия Никола”

|
На 30 януари 2012 г. дуетът Госини и Семпе ще се погрижи за ведрото ви следновогодишно настроение с още една книжка за малкия Никола - както знаете, книжките за безобидните лудории на известните съученици са адресирани към деца над 9 до 99 години.

Междучасията на малкия Никола“ (превод: Венелин Пройков, цена 9 лв., 140 стр.) съвсем не са губене на време. Ще разберете как се прави вестник и какво значи забележителен футболен двубой. Тук присъства и прочутият разказ за розовата ваза, а в края на учебната година Никола получава награда за... количеството на своето красноречие.

Преди „Междучасията на малкия Никола“ „Колибри“ издаде още четири книжки от тази поредица.
 
Госини & Семпе „Междучасията на малкия Никола“

В училище стана нещо страшно – изгониха Алсест!
Цялата работа се случи през второто сутрешно междучасие.
Всички заедно играехме с топка на ловец и дивеч, нали знаете как се играе: който държи топка¬та, е ловец; тогава се опитва да удари някое друго приятелче с топката, удареният се разплаква и на свой ред става ловец. Много е щуро. Единствените, които не играеха, бяха Жофроа, понеже отсъстваше, Анян, който в междучасията винаги си преговаря уроците, и Алсест, който дъвчеше последната си сутрешна филия с конфитюр. Алсест винаги си запазва най-голямата филия за второто междучасие, понеже то е малко по-дълго. Ловец беше Йод, а това рядко се случва – той е много силен и всич¬ки избягват да го целят с топката, защото той като ловува, много боли. Та Йод се примери в Клотер, а Клотер залегна по корем и си покри главата с ръце; топката прехвърча над него и – бам! – удари Алсест по гърба, Алсест си изпусна филията и тя падна на земята откъм намазаната страна. Алсест здравата се ядоса, цял се зачерви и се развика. Тогава Бульона – нашият възпитател – пристигна тичешком да види какво става, обаче не видя филията, настъпи я, подхлъзна се и за малко да падне. Ама че се учуди Бульона, като видя конфитюра по обувката си. Алсест направо побесня, размаха ръце и завика:
– Ей да му се не види! Не можете ли да гледате, като стъпвате? Така де, че какво е това!
Алсест много се беше ядосал; въобще човек не бива да се пише тарикат с яденето му, особено пък с филията от второто междучасие. Бульона също не беше доволен.
– Я ме погледнете в очите – каза той на Алсест. – Какво казахте?
– Ами казах, да му се не види, че нямате право да стъпвате по филиите ми! – извика Алсест.
Тогава Бульона хвана Алсест за ръката и го отведе. Като стъпваше, Бульона правеше цап, цап, понеже конфитюрът беше полепнал по крака му.
После господин Мушабиер би звънеца и междучасието свърши. Господин Мушабиер е нов възпитател и още не сме успели да му измислим смешно име. Влязохме в час, а Алсест още го нямаше. Учителката се учуди.
– А къде е Алсест? – попита тя.
Тъкмо щяхме всички да ѝ отговорим, когато вратата на класната стая се отвори и директорът влезе заедно с Алсест и с Бульона.
– Станете! – каза учителката.
– Седнете! – каза директорът.
Директорът изглеждаше много ядосан; също и Бульона; пълното лице на Алсест беше цялото обляно в сълзи и той подсмърчаше.
– Деца – каза директорът, – вашият другар се е държал по най-отвратителен начин с Бул... с господин Дюбон. За такова неуважение спрямо по-високостоящ и по-възрастен човек не може да се на мери извинение. И така, вашият другар ще напусне училището. Той, разбира се, ни най-малко не е помислил за огромната мъка, която причинява на своите родители. И ако в бъдеще не вземе мерки, ще отиде в затвора, защото така завършват всички невежи. Нека това да ви послужи за пример!
След това директорът каза на Алсест да си прибере нещата. Алсест си ги прибра, плачейки, и си отиде заедно с директора и с Бульона.
На нас ни стана много мъчно. На учителката също.
– Ще се опитам да оправя нещата – обеща ни тя.
Голяма работа е тая учителка, всеки случай!
На излизане от училище видяхме Алсест, който ни чакаше на ъгъла и ядеше паста. Като се приближихме до него, изглеждаше много натъжен.
– Още ли не си се прибрал у вас? – попитах го аз.
– Абе не съм – каза Алсест, – ама вече трябва да вървя, защото е време за обяд. Като разправя всичко това на татко и на мама, сто на сто няма да ми дадат десерт. Какъв беше тоя ден, да му се не видяло...
И Алсест си тръгна, като влачеше краката си и дъвчеше тихичко. На всички ни се стори, че на¬право се насилва, за да хапне нещо. Горкия Алсест, много го съжалихме.
После следобеда видяхме как в училището пристигна майката на Алсест. Беше доста ядосана и водеше Алсест за ръка. Влязоха при директора и Бульона също отиде там.
Малко по-късно си седяхме в клас и изведнъж директорът влезе заедно с Алсест, който се беше ухилил до уши.
– Станете! – каза учителката.
– Седнете! – каза директорът.
После ни обясни, че искал да даде още една възможност на Алсест. Каза, че го правел при мисълта за родителите на нашия другар, които били много тъжни, задето детето им може да си остане невежа и да завърши в затвора.
– Вашият другар се извини на господин Дюбон и господин Дюбон имà добрината да му прости – каза директорът. – Надявам се вашият другар да оцени това хубаво отношение и след този урок, който бе за него предупреждение, той навярно ще изкупи с поведението си тежкото провинение, което допусна днес. Нали така?
– Ами... да – отвърна Алсест.
Директорът го изгледа, зина да каже нещо, въз¬дъхна и си излезе.
Ние всички много се зарадвахме; започнахме да говорим в хор, обаче учителката почука с една линийка по катедрата и каза:
– Сядайте всички. Алсест, идете си на мястото и се дръжте прилично. Клотер да излезе на дъската.
Когато би звънецът, всички слязохме долу, освен Клотер, който беше наказан – него, като го из¬питат, винаги го наказват. В двора Алсест започна да яде сандвич със сирене, а ние се хвърлихме да го разпитваме какво е станало в кабинета на директора, и тогава пристигна Бульона.
– Хайде, хайде – каза той, – оставете другарчето си на мира, днешната история е приключена, вървете да играете! Хайде!
Той хвана Мексан за ръката и Мексан бутна Алсест, при което сандвичът със сирене падна на зе¬мята.
Тогава Алсест изгледа Бульона, зачерви се целият, размаха ръце и извика:
– Ей да му се не види! Как може такова нещо! Ето че пак почвате! Така де, то бива, бива, ама вие сте просто непоправим!
 

По материали на издателство "Колибри"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *