Прочетете откъс от „Омнибус Сараево“ – магически реализъм в погледа към прословутия атентат

|

Омнибус Сараево“ (ИК “Изток-Запад“) от Велибор Чолич предлага на читателите един необикновен поглед към Сараево в началото на миналия век и атентатът, довел до избухването на Първата световна война. Магическият реализъм, впечатляващите описания и ярките персонажи правят четенето на тази книга истинско интелектуално удоволствие.


Корица на книгата„Омнибус Сараево“ потапя читателите в атмосферата на град Сараево: място където се срещат много религии и култури. Времето е началото на миналия век, а център на сюжета е атентатът срещу австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София. Паралелно с централната тема в романа се развиват и много други сюжетни линии, появяват се и изчезват ярки и запомнящи се персонажи.


Балканите са наистина необикновено място: мост между религии и континенти, и неслучайно сараевският мост е знаково място в творбата. Балканският полуостров е и място на множество конфликти, на съжителство между различни етноси и култури, на преплитането на военно-стратегическите интереси на големите държави. Освен всичско друго той е и мястото, където на култовата за историята на региона дата 28 юни (Видовден) 1914 г. избухва Първата световна война.


Балканската душевност и манталитет, магичната енергия на това място не винаги са разбирани от останалите европейски държави. На региона често се гледа като на буре с барут, от което може да избухне поредният конфликт и на регион, който въпреки местоположението си сякаш не е точно европейски. В романа си Чолич с тънка ирония, симпатия и разбиране ни представя Сараево, един умален модел на целия Балкански полуостров. Изстрелите, довели до смъртта на Франц Фердинанд, са в основата на сюжета, но около тях се преплитат образите на реални и измислени герои, чиито истории вълнуват и потапят в магическия реализъм на творбата.


Тук читателите ще се срещнат със сръбски полковник, руски военен аташе, извършителя на сараевския атентат Гаврило Принцип, бъдещия нобелов лауреат Иво Андрич, историите на един свещеник, на един равин, на едно кюре и на един ходжа, тук е Никола Барбарич, наричан „босненския барон Мюнхаузен", появява се и германски капитан от Гестапо, а в един момент на сцената излиза и баба Яга.


Както казва самият Чолич за „Омнибус Сараево“: „Това е само измислица. Исках да я наложа като истинска история, защото по природата си всеки роман е истински.“


Романът излиза в навечерието на 28 юни, 101 години след изстрелите, довели до началото на Първата световна война, и ни дава възможност отново да обърнем поглед към района на Балканите и миналото.


„Омнибус Сараево“ предлага на читателите едно вълнуващо пътешествие в град Сараево от началото на миналия век. Отличният език и стил на автора, тънката ирония, ярките персонажи, красивите описания правят четенето му истинска наслада.


Велибор Чолич е роден в Оджак (Босна и Херцеговина) през 1964 г. По време на войната в бивша Югославия работи като кореспондент за редица вестници в родината си. От 1992 г. живее във Франция, където книгите му се радват на голям успех. Автор е на романи и сборници с разкази. Освен писател Чолич е журналист на свободна практика. Творбите му са превеждани  на френски, италиански, немски, а вече е и на български.


Откъс от „Омнибус Сараево“


Ерцхерцогът Франц Фердинанд, наречен Франц Австрийски, на възраст 51 години, пуши лула от розово дърво и поглажда мустаци. Новата парадна униформа стърже малко на врата. Ризата е копринена, но бъдещият император на цивилизования свят диша тежко. Всичко около него е толкова тягостно; потен свят, окъпан в странна светлина, като че ли скрит зад лепнещ и тежък воал от жега. Жаден е, езикът му е натежал и сух като парче па­пи­рус между зъбите. Ерцхерцогът има мазоли на краката, а в бъбреците му вече кристализира малко и все още безболезнено камъче, киселинно и жълто като кехлибар. Въпреки това сутринта е окачил най-хубавите си ордени. Няколко Pro deo et patria, унгарски трикольор и една рядкост, т.нар. тиролски орден с двуглавия орел и светата корона, благословена три пъти от тримата кардинали в бароковия сумрак на виенската катедрала „Свети Стефан“.


При пристигането в Сараево те са посрещнати от генерал Оскар Потьорек. Ниският жилав мъж, наречен от другите офицери der Regenschirm заради ушите си, държи в ръце няколко подаръка. Красив килим в небесносиньо и зелено, изработен в предградията на Сараево, книга с еврейски приказки, разпятие и красива бъклица от черешово дърво с мека босненска сливовица. Той подскача – все едно стъпил на жарава.


Веднъж да няма военен оркестър. Само няколко босненски сановници на три крачки пред народа: тълпа нагиздени хора, с хубави ориенталски дрехи, бели ризи и червени панталони, няколко австрийски полуцилиндъра, мустакати полицаи, хубав войник и млад търговец – Никола Барбарич.


Шест коли са подредени върху турския калдъръм. В средата е лимузината Graf und Stift, с регистрационен номер А-II-118, черна и блестяща, със седалки от бяла кожа и широки гуми. Шофьорът Леополд Шойка е вече зад волана. Около него ухае на одеколон и тютюн, примесени с оросилата челото и мустаците му миризма на пот.


Веднъж настанен на задната седалка на голямата лимузина, престолонаследникът затваря очи. Нежна ръка му подава копринена кърпичка. Той е мокър и хлъзгав също като някаква риба. Франц Фердинанд има чувството, че е луд и пиян, подобно на всички тези хора около него. Шофьорът бавно потегля и ерцхерцогът усеща красивото присъствие на жена си до него, както и все още – допира на благородната и студена коприна, толкова успокояваща и различна от вълненията на този ориенталски народ; мръсен и неизмит. Той хваща ръката ѝ и я поставя върху устните си. Да, София е тук. Погледът ѝ е син, а краката дълги. Цялото ѝ тяло е поредица от красиви неща – гърдите ѝ, едва покрити от дантелена риза, ръцете, лебедовата шия, която рисува дълга и елегантна извивка, като че току-що излязла от еротичния сън на фламандски художник. Славянски нос и фин белег, вече остарял и избледнял, следа върху брадичката от някаква болест по кожата, човек би казал, че е миниатюрна бяла змия, скрита от фон дьо тена.


Изведнъж прекалено зрял плод, черна ябълка, пада от небето. Нещо грозно и шумно напълно връща ерцхерцога към ограничената и прозаична действителност. Той не вижда нищо. Франц Фердинанд усеща само студен дъх върху лицето си, все едно приближаваща се целувка на змия. И тъй, чува ужасяващ звук, после вик и произнесена на немски ругатня. След това вижда млад мъж, слаб и красив като апостол, който току-що е хвърлил ръчна граната върху колата и сега стои замръзнал пред тълпата, като че иска да каже: вижте, аз бях този, който го направи, гледайте, не се страхувам...


В последвалата секунда Франц Фердинанд се озовава със съскаща заплашително граната на коленете. Като добър войник мъжът я хваща и без да гледа, хвърля ужасния плод зад гърба си. Адското оръдие пада върху следващата кола и експлодира учудващо тихо, без съмнение заглушено от телата на жертвите.


Някои свидетели ще разказват, че младият убиец е сбъркал автомобила. Други – официалните представители, полицаи и военни – ще кажат, че ерцхерцогът е действал, както описахме... Всъщност след този налудничав и отчаян акт пред нас са една спряла кола и терзанията на един млад мъж, Неделко Чабринович. Залитайки, той ще избяга по слабото течение на реката, ужасен като обградено животинче, попаднало в клопката на преследвачите си. Следва хаос.


Полицаите, в началото изненадани като всички и поради това още по-усърдни, изваждат човека от реката. Единият от тях го удря веднъж сухо през лицето, а другият – множество пъти в корема. Бъдещият затворник на имперските тъмници има бяла пяна около устата, диша тежко и е със затворени очи, сякаш се опитва да излезе от този сън, в който е попаднал по чиста случайност.


Разтърсвано от странни конвулсии, вече нараненото му, крехко и мокро тяло бързо изчезва от сцената.


Около него няколко локвички, подобни на миниатюрни огледала, отразяват малки късове облаци и небе. Неделко Чабринович трепери. С ниско сведена глава, с ръце с белезници на гърба, той е само кълбо от болка, което диша тежко.


В това време Франц Фердинанд Австрийски разглежда летните си ръкавици. Върху нежната кожа от лопатар има няколко черни петна: релефния отпечатък на гранатата.




 По материали на ИК “Изток-Запад“


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *