Прочетете откъс от “Прилив” – дръзко предупреждение за бъдещето на Земята

|



Излезе от печат нашумелият в САЩ и по света бестселър "Прилив" на Даниел Суарес - роман, който по изключителен начин смесва науката и фантастика, с което спечели не само милиони читатели, но и интереса на Холивуд. Книгата ни показва пред какви опасности се изправя човечеството с развитието на технологиите, прикрити от подмолни правителствени организации...


Представете си, че науката е много по-напреднала, отколкото си мислим – има лек за рака; безсмъртието вече не е мит; чистата, безплатна и почти неизчерпаема енергия е достъпна; антигравитацията е факт... и все пак светът е абсолютно същият.

По време на Студената война свръхсекретна американска агенция e получила мандат да контролира появяващите се нови технологии, да ограничава разпространението им, дори да отвлича и държи в садистичен затвор учените, които правят немислими пробиви – всичко това, за да се избегнат социалните катаклизми.

Възможно ли е обаче натрупването на подобна мощ да е безопасно? Или идва моментът, в който притежателите на изглеждащи като магия технологии решават, че е време да вземат властта в свои ръце? Светът е на прага на чудовищен прилив, който ще помете съществуващия ред… и може би предвещава ново мрачно Средновековие под диктатурата на тези, които владеят свръхтехнологиите.



Превод от английски: Радин Григоров


Цена: 15.90 лв.

491 стр.


 

ГЛАВА 25

Вътрешен спор

В покоя на предутринта улиците на централен Детройт бяха пусти. И сградите бяха предимно мрачни. Греъм Хедрик седеше на командния пост в контролния център и наблюдаваше огромните екрани и специалистите в залата под себе си. Голям образ на Северна Америка, съсредоточен над Детройт и Езерата, заемаше централния екран. Няколко точки напредваха сред него, включително идващи и откъм Канада.

Някои от другите екрани проблясваха в тревога.

Хедрик кимна на себе си.

– Управляеми ракети Х51 Уейврайдър. Впечатлен съм.

Някой от другата страна бе взел решение. Хедрик знаеше, че тези свръхзвукови ракети са способни да развиват скорост от пет хиляди и осемстотин километра в час, което означаваше, че разстояние от хиляда километра би било преодолимо за около десет минути. Изстреляни от бомбардировач Б-52, те не биха били взети за междуконтинентална балистична ракета. И бяха способни да нанесат големи щети, ако поразяха целта си – която, според телеметричните изчисления, бе главната квартира на БКТ в централната част на Детройт. Скоростта на ракетите показваше, че главите им са натоварени с малко експлозиви. Не, те носеха тунгстенови пръти. Точно преди попадение скромните им бойни глави щяха да избухнат, за да покрият целевата зона с хиляди отломки. Свръхзвуков дъжд, който с лекота можеше да покрие близо триста квадратни метра.

БКТ се бе заигравало с тази технология през седемдесетте. Ретротехнологии, но пък ефективни.

Досадното бе, че гравитационното огледало нямаше да бъде от полза тук: ракетите бяха задвижвани от постояннотоков въздушнореактивен двигател, който се съпротивляваше на гравитацията. Това бе само една от причините, поради които Хедрик бе настоявал за настойчиво проучване в сферата на усилване на гравитацията. Спирането на ракетите във въздуха или обръщането им – това би се оказало страшно полезно.

– Директоре, получавате обаждане от „Обект Р“. Генерал Уестърхаус.

Хедрик кимна.

– Свържи ме.

Мрачен и широкоплещест чернокож генерал с четири звезди изникна под формата на холограма.

– Греъм Хедрик, аз съм генерал Джерълд Уестърхаус. Отправям ви официално изискване да се предадете на закона и да позволите мирно разрешаване на тази ситуация.

Хедрик се чувстваше наистина отегчен.

– Още от самото начало аз се опитвах да постигна мирно разрешение, генерале, но директор Монахън има други идеи. Тя ли ви принуди да сторите това?

Генералът запазваше безстрастно изражение.

– Вие сте убили заместник-министъра на вътрешната безопасност, господин Хедрик. Би трябвало да разбирате, че правителството на Съединените щати няма да стои безучастно и да гледа как началникът на едно от федералните бюра повежда гражданска война.

– Нека не драматизираме. Този човек си позволяваше неправомерни намеси. И това далеч не е първият сблъсък между агенции. Ако някой има основания да се гневи, то това съм аз. Аз се опитвам да изпълнявам възложеното ми задължение да защитавам страната – с оглед на положението на САЩ това означава и света – а собственото є правителство не спира да ми пречи.

– Предайте щаба си на органите на властта доброволно или ще бъдете принуден да се съобразите със закона.

– Генерале, до момента между нас не е имало открит сблъсък, който да посее масова истерия и да подкопае увереността в закона. – Хедрик измести поглед към екрана, за да провери напредъка на ракетите. Те все още се намираха на стотици километри. – Това би трябвало да ви покаже, че ние се отнасяме сериозно към дълга си да опазваме социалния ред. Нека не предприемаме прибързани и необратими действия.

– Отказвате ли да се подчините с легална заповед да се оттеглите от поста си?

Хедрик въздъхна.

– Не ме карайте да правя това.

– Давам ви една минута да подадете оставка и да започнете да извеждате хората си на „Конгрес Стрийт“.

Греъм Хедрик започна да барабани по креслото си.

– При положение че вече сте изстреляли свръхзвукови ракети към нас, които ще долетят след осем минути, бих казал че това е опит да отнемете от времето ми.

Генералът едва успя да прикрие изненадата си. Очевидно те бяха очаквали, че невидимите за радарите ракети ще останат незасечени от Бюрото. Но компютрите, поддържащи наблюдение от сателити в геостационарна орбита, не срещаха никакви затруднения в различаването на обекти, движещи се с близо шест хиляди километра в час.

– Генерале, нека не позволим това да се превърне в значим инцидент. – Хедрик извика друга холограма: тя показваше лицето на технически офицер: млад клонинг.

– Да, директоре?

– Подгответе импулсните лазери. Докладвайте готовност.

– Разбрано, сър.

Хедрик се обърна обратно към генерала, който явно получаваше инструкции от скритата си слушалка.

– Предайте поздравите ми на госпожа Монахън. Този случай конкретно ще подмина като израз на прекомерен ентусиазъм. Но това е последната ми проява на снизхождение.

Той погледна към картата на Северна Америка. Динамичният импулс не беше нещо ново. Руските представители на Бюрото бяха придобили тази технология още по времето, когато БКТ бе представлявало единна организация. В днешно време и трите организации притежаваха тази технология; тя бе причината ракетите и ракетните гранати да напуснат бойния арсенал. Прилагането є включваше насочването на кратки, съсредоточени лазерни пулсации, които създаваха топчици плазма във въздуха. На свой ред те биваха ударени от втори лазерен импулс: това създаваше свръхзвукова ударна вълна сред самата плазма. Процесът се съпровождаше от мощен взрив и ярък проблясък – дребни плазмени експлозии, до стотици в секунда. Насочени към насрещната ракета, те бързо унищожаваха траекторията є заради срещата с по-високо налягане. Само след около секунда ракетата избухваше.

Точно в този момент лазерите биваха изстрелвани от орбита, насочени към въздуха пред ракетите. След миг и шестте обекта изчезнаха от картата. Хедрик можеше да си представи зарята в розовеещото небе, предизвикана от разтрошаването на свръхзвукови ракети.


Морисъновият клонинг отново изникна.


– Ракетите са унищожени, директоре.


Хедрик се обърна към генерала.

– Ракетният ви удар бе прекратен, генерале. Съветвам ви да го представите като метеоритен дъжд. Нашите публицисти ще изпратят примерни статии и материал, който да потвърди версията.

Генералът го гледаше остро.

– Предайте се незабавно.

– Това няма да се случи. По-скоро вие ще започнете да си сътрудничите с нас както преди.

– Вие вече не сте директор. За нас вашата организация е престъпна група.

– Бъдете разумен, генерале. Аз не съм унищожил сателитите ви и съм оставил комуникациите ви незаглушени, защото съм на ваша страна. Вие не само не сте способни да заглушите нашите комуникации, а дори и да ги засечете – толкова голямо е нашето технологично превъзходство. Всичко продължава както преди. И забравяме, че това се е случвало.

Генералът продължаваше да се взира.

– Разбрахме ли се, генерале?

Връзката рязко прекъсна – наместо отговор.

Хедрик стовари пестник върху подлакътника на креслото си. В този момент в галерията влезе насинен Морисън.

Директорът извърна креслото си към него.

– Бях останал с впечатлението, че ще се справиш, Морисън. Благодарение на теб не само не разполагам с Джон Грейди, а и Ричард Котън е изчезнал и Алекса ни предаде. На всичкото отгоре тя избяга с екипировка от девето ниво! Като че са ми малко проблемите с вътрешните конкуренти и досадните бюрократи.

Морисън изглеждаше спокоен, но това впечатление не се отнасяше до погледа му.

– Не аз съм този, който е дал на „нейно величество“ нерегистриран позитронен пистолет като подарък. Което е странно, като се вземе предвид, че това оръжие не е подходящо за друго, освен за вътрешни дрязги. Особено срещу наноброни. Подобно нещо човек би дал, ако иска да предотврати преврат. Тя ли трябваше да бъде последната ти защита, Греъм?

Хедрик замълча за момент, преди да се обърне към екраните.

– Да не говорим повече за това. Имаме си достатъчно врагове, не е нужно да се нападаме взаимно.

Морисън докосна насиненото си лице.

– Къде е тя?

– Явно са захвърлили регистрираното си оборудване, но Варуна успя да прегледа образите от сателитното наблюдение над Илинойс. От мястото, където са те надвили, изглежда, те са се отправили към брега на Мичиганското езеро. Под водата те са се насочили на север. Това е логично. Така остават защитени от орбитални оръжия. И имат основания да мислят, че ще останат скрити.

– Накъде са се насочили?

Хедрик извика холопрозорец, който показваше източния бряг на езерото, близо до остров Маниту. Той увеличи мащаба до едно обозначение.

– Варуна смята, че те са се отправили към тази полупотънала отломка. Това е единственото място в радиус от километри, което би могло да им послужи за укритие.

Морисън кимна.

– Можем да ги изпържим от орбита, когато се появят.

– Няма да пържим нищо. Грейди ми трябва жив.

– Достатъчно е да се отдалечат на петдесетина метра един от друг, за да елиминираме останалите двама. Така ще бъде полесно да заловим Грейди.

– Вече съм изпратил екипи.

– Надявам се не говориш за моите екипи?

– Те не са твои екипи, те принадлежат на Бюрото. Освен това ти още не се беше върнал. Варуна изготви план и аз изпратих няколко екипа. Не си ли съгласен?

Морисън размишляваше раздразнено.

– Каква е ситуацията с правителствените празноглавци?

– Изстреляха няколко ракети. Нищо сериозно. Нека да си излеят гнева.

Холограмата на техника отново се появи.

– Получавате обаждане от L-239 от БКТ Русия, директоре.

– По дяволите! Защо проклетията винаги се обажда в най- неподходящия момент?

– Не бива да изглеждаме слаби. Това е опипване на почвата. Вероятно са видели изстрелването на ракетите.

Хедрик кимна.

– Варуна.

– Да, директоре, ще модулирам гласа ви за увереност и честност.

– Отлично. – Греъм се обърна към офицера. – Свържи ме.

Пред него изникна холоекран, покрит с преливащи се цветове.

– Здравейте, директоре. Забелязвам, че вие изпитвате известно неразбирателство с правителството си. Желаете ли да разреша този ви проблем?

– Не. Това пък защо? Нашето правителство не представлява проблем. Още по-малко ваш проблем.

– Ако предпочитате да съхраняваме технологиите ви до...

– Предполага се, че си изключително интелигентен, а в същото време не разбираш значението на думата „не“. Това е дразнещо. Лично аз съм разочарован, че начело на БКТ Русия стои изкуствен интелект. Сякаш разговарям с изключително умно дете, но без реален опит и вечни глупави въпроси. Сега ще ме извиниш, предстои ми среща. – И той прекъсна връзката.

Морисън скръсти ръце.

– Лешоядите започват да кръжат.

– Но в този случай лешоядите разполагат с тежко въоръжение. Започвам да си мисля, че L-329 не е придобил контрол над руската дивизия, а че директор Холингер го е назначил умишлено. За да се увери, че аз няма да поема контрол над тях.

Образът на техническия офицер се появи за пореден път.

– Сър, от север приближава радиоуправлявано превозно средство. Транспортен микробус, който превозва лъчеви материали.

– За Бога...

Морисън сам отвори няколко наблюдателни холограми:

– Къде?

Образът на офицера го погледна.

– Булевард „Вашингтон“, сър. Униформени военни са образували кордон няколко пресечки по-надолу.

Морисън оглеждаше образа на микробуса, поел сред почти пустите сутрешни улици.

– Най-вероятно става дума за тактическо ядрено оръжие.

Ядрена мина с два или три килотона. – Ветеранът погледна нагоре. – Варуна, какви щети би нанесла експлозия с такъв магнитуд върху повърхностната ни структура? Появи се холограмен модел на обкръжението на постройката, който бе деформиран от проблясъка на симулирана ядрена експлозия. Няколко пресечки в радиус около нея бяха сринати.

Но щабът на БКТ остана.

– Подобна експлозия би унищожила бетонната фасада; възможно е да пробие диамантната наностена на няколко места. Щетите по околните граждански и правителствени структури биха били катастрофални.

– Това си е открита война – раздразнено обяви Хедрик.

– Бомбата може да е неутронна. Огромна доза радиация, малко щети от самата експлозия.

– И в двата случая... – Директорът се обърна към клонинга.

– Заглушете всички честоти в радиус от три километра.

– Да, сър.

Миг по-късно микробусът залитна и спря на около километър и половина от целта.

Гласът на Варуна се разнесе отново:

– Директоре, позволявам се да ви предупредя за струпване на военни сили, отправящо се към вътрешността на града.

Морисън все така гледаше към спрелия микробус.

– Да изпратим ли някой да го прибере?

– Не си прави труда. – Хедрик разглеждаше новите екрани, извикани от Варуна. Десетки бронирани военни машини оформяха колони на километри от тях.

– Тежка артилерия шестнадесет километра на изток – обяви образът на служителя.

Морисън погледна към директора.

– Решили са да го направят по старомодния начин. Вероятно планират да пробият защитата ни и да изпратят войници.

Греъм Хедрик вбесено сграбчи креслото си.

– Достатъчно половинчати мерки. Това е война. – Той извика холограмата на друг от оперативните си офицери.

– Слушам ви, сър.

– Задействайте Кратос. Следва списък с целите...

 

Сержант Рандъл Уилкс крачеше по протежението на булевард „Вашингтон“, край статуите. Неговият отряд от военната полиция бе затворил движението съгласно инструкциите, отрязвайки указаната част от града. Цивилните имаха право да напускат, но не и да влизат обратно. Адски странно учение, да пречат на хората, които отиват на работа.

Ами хората, които живееха в скъпите квартири наоколо? Уилкс нямаше познати в тази част на града, но можеше да си представи, че наемите са високи. Никой не би останал във възторг от присъствието на военни учения по никое време. Все пак това не беше Северна Корея.

Операция „Рубикон“ бе странна още от самото начало. Уилкс пропусна един микробус с вестници, идващ от центъра, и погледна към четирите високопроходими джипа на взвода си.

***

Илюстрация от книгата"Прилив" е по книжарниците с логото на ИК "Deja Book".


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *