Прощален рок ураган от Скорпиънс

|
Във вечерта на 25 октомври последният концерт на Скорпиънс на наша земя разтресе района на стадион "Академик - Плиска" и събралите се над 15 000 души. На небето сякаш му беше тъжно и не спря да ръси ситен дъждец, който - слава богу - поне не прерасна в нищо по-сериозно.
Дългоочакваната изява на немската хард-рок група трябваше да се състои на 9 октомври, но тогава, поради заболяване на Клаус Майне, концертът бе отложен и пренасрочен за тази нова дата. Тя съвпадна и с рождения ден на китариста Матиас Ябс, който го отпразнува, като се раздаде докрай на сцената.
"Академик - Плиска" не е особено подходящ за големи концерти що се отнася до разположението му сред кварталните улички, но организаторите се бяха постарали да осигурят много входове и да улеснят достъпа до стадиона - или по-точно, игрището. Беше помислено и за достатъчен брой тоалетни - нещо много подценявано понякога. Добрата организация и логистика (и респективно - лошата) е нещо, на което трябва да се отдава дължимото.
Подгряваща група бяха Ахат, които изнесоха добре познат сет от хитовите "Дървото", "Огнени души", "Брадвата", "Монолог" и "Черната овца". Публиката ги прие изключително радушно, пя текстовете на песните - групата е подгрявала доста концерти на чужди групи у нас и дори незапознатите обстойно с творчеството й могат да се ориентират в класическия подбор на парчетата.
След проточила се повече от половин час пауза започнаха да падат първите ситни капки и малко след 21 часа видеостената възвести възможностите си и с интро бе дадено начало на концерта. Няма място за размотаване и празни приказки - директна атака със "Sting in the Tail" - едноименното парче от последния албум на бандата, излязъл тази година. След това, пак така стегнато - скок 30 години назад във времето и "Make It Real". Гласът на Клаус Майне е в чудесна форма, но той му дава почивка от време на време, като предоставя микрофона на публиката - само за да стане ясно, че тя може да окаже забележителна вокална подкрепа на което и да е парче. Най-хубавите мигове в един концерт - когато и музиканти, и публика се раздават до край и изживяват с върховно удоволствие всеки един миг, всяка една нота.
Скорпиънс не пестяха сили и енергия, докато редуваха стари класики и парчета от новия си диск, без да се усети никаква пропаст във времето.
Вихреното начало е задържало темпото си толкова дълго, че никой е е усетил как концертът е почти преполовен и идва време за лирично отклонение. След прекрасната "The Best Is Yet to Come" идва разтърсващата "Holiday". Няколко реда текст, изпети от хиляди гърла, и невъобразимо красива мелодия, създават сбъдната мечта. После - гигантската "Wind of Change", за която просто няма какво повече да се каже. След придобития статус на радиохит, това е песен, която истински можеш да почувстваш на такова място, очи в очи с групата, дума по дума, тон след тон, удар на сърцето след удар на сърцето.
След това няма почивка - "Raised on Rock", "Dynamite", "Blackout"... Финал с "Big City Nights" и ласкателното за столицата ни изписване на "София" върху видеоекрана. Всички знаят, че това няма да е последното парче за вечерта - след минути Скорпиънс са отново на сцената, за да сложат този път последната точка с емблематичните "Still Loving You" и "Rock You Like a Hurricane".
Никой не иска да си тръгва, включително и дъжда. Никой не иска да повярва, че това наистина е краят - сред разотиващите се във всички посоки хора най-често се долавя надеждата, че - пак ще се срещнем. Няма да е прецедент при групи от този ранг. И със сигурност ще е прекрасно. След такъв концерт много ни се иска да вярваме, че ще имаме възможността да го преживеем отново.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *