Първа книга в поредицата “Нова българска лира” от издателство ЕРГО

|
Издателство „Ерго“ представя най-новите стихотворения на Ивайло Иванов в естетски оформената поетична сбирка „Песен за бащите на прехода“, даваща начало на поредицата „Нова българска лира“. Илюстрациите на художничката Ина Бъчварова допринасят за емоционалното възприятие на богатата поетична душевност. Книгата е на пазара от началото на декември.

Една умна, решителна и същевременно екзотична книга, съдържаща обемни, релефни и цветисти поетични текстове, които настояват да внимаваш, когато ти говорят, защото самите те са отговорни към своите съдържания, застават зад тях с твърдо поет ангажимент към посланията, които изстрелват отвътре. Риск, който Ивайло Иванов е поел и който успешно удържа – да говориш очи в очи. Илко Димитров
 

Из „Песен за бащите на прехода”
Ивайло Иванов
 

Повторно влизане в градината на Рая
 
Държа да сложа вехтата си шапка!
Да си обуя старите обуща!...
Да тръгна през градината, където
родените със мене са преминали.
 
Аз знам – отдавна всички плодове са
обрани и предъвкани, и смляни.
Но колко сенки има по земята!...
Е, нищо, аз пък сенките ще сбирам!
 
И ще разровя ямите, в които
вървелите пред мене са се спъвали.
Как искам точно в тях да се препъна
и на пръстта вкуса да осъзная!...
 
Защото всяка яма е обърната
постройка вавилонска. И във нея
в един език събират се езиците
на ражданите с мен.
И подир мен!
 

Първите седем
(скандал)
 
Глупак! Катил! Доносник срещу общото!
На всичкото отгоре обвинява!...
Нали си мъж - да беше ме възпрял,
сега да си блаженстваме сред Рая!...
Ала не би! Докрай се оправдаваш
с нелепото: „Жената Ти ми даде!”
То пък и аз, какво ли толкоз има
над припева ти древен да се чудя?...
Нали не си връз майчин скут приспиван,
от тъжна женска гръд не си бозал,
за пакостите свои не си мъмрен
със ласка настойчива. За геройства
във клас – или пред ангели поне –
не си бил даван никога за пример!
Направо като зрял си ти създаден!...
Без свое детство. Без мечти. Без опит.
Как няма да посегнеш ти към първия
зрял плод, подаден от ръката женска?
Как няма и към мене да посегнеш
като на плод? („Жената Ти ми даде!”)
А после вечно мен да обвиняваш
за всичките несгоди на Световната
история, поела по спирални
водовъртежи със меандри груби!...
Какво да сторя, като най-скандално
теб седемте години ти се губят!
 

Раздиране завесата на храма
 
Възлизам аз по своята Голгота!
Възлизам аз по своята Голгота!
 
След малко ще съм разпнат, да, след малко
под мен земята с писък ще се люшне,
ще се стъмни до оня час, Девети,
и моят сетен вик ще раздере
 
химена на завесата пред „храма”!...
И никой във олтара вече няма
да спомня нито жертви, ни оброци,
а само пътя, кръстен на Христа!
 
След мене, знам, ще тръгнат към Голгота
мнозина от мъжете ти в живота!...
Ще иска всеки тук да бъде разпнат,
в постелята ще легне като в гроб.
 
В савана от чаршафи мълчаливо
ще го повиеш със сълзи и миро,
над изгрева, като над възкресение,
ще бдиш да чуеш сънното: „Аз съм!”
 
Така се ражда Утрото в живота!...
(Но все пак някой трябва да е първи!)
 
Възлизам аз по своята Голгота!
 
Възлизам по Венериния хълм!...
 

Към живата картина на прехода
 
Сто двадесет души те бяха на брой,
но пет се обадиха, че от съклет
в неделя са болни: отсъстваха пет!
На сто и петнайсет платиха им в брой!
Платиха им в брой!
 
Ти, свете западен, недей
да бъдеш строг: Не ни се смей!
За час над живата картина
подухна леко и отмина
от село вятърът борей!...
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *