Първият концерт за 4-ия рожден ден на радио “Тангра” в “4-и километър”

|
Всеки един концерт на български групи може да бъде разглеждан и разчепкван от какви ли не страни и по какви ли не показатели. Можем да говорим за отношение на музиканти и фенове, за посещаемост, за родната сцена, за родната публика, за качество на музиката, за сценично поведение, за организация и промотиране и за ланшнио снег. Сякаш няма смисъл отново и отново да се изтъква нуждата от присъствието на много фактори и то на добро ниво, за да (започнат да) се получават нещата.

Без да се разпростирам особено, се налага да отбележа – за кой ли път – че много неща не бяха както трябва на провелия се снощи и анонсиран като „български концерт на годината”, случил се в столичния парти център „4-и км” и представил на една сцена 4 групи от 4 различни поколения. Много четворки, но няма да правя аналогии с ученически оценки.

Дали заради датата в средата на седмица, сравнително високата цена на билетите, недостатъчна реклама или просто лошо стечение на обстоятелствата и проблема с типично слабата посещаемост на гигове на родни групи, но в резултат публиката не надхвърляше 400 човека. При това в началото бе и доста вяла.

А началото бе дадено навреме с представители на най-младата българска сцена – Брейкпойнт (Breakpoint), които вече имат зад гърба си едно участие на престижен фестивал – миналогодишното издание на "Spirit Оf Burgas". Доста кратък сет, по време на който музикантите демонстрираха хъс, адекватно сценично поведение и не особено оригинална музика, компенсирана от енергичност и амбиция – надяваме се групата да се развива все в правилната насока.

С доста по-дълго изпълнение ги последваха Од Крю (Odd Crew) – ветерани от концертни и клубни участия, с един албум зад гърба си под това име и един предстоящ да излезе в края на годината, от който чухме някои парчета. Както винаги, сценичното им поведение бе на изключително високо ниво, просто няма как да останеш равнодушен, когато Васко и компания нахлуят в звуковото пространство. Въпреки някои мрънкания, че свирят твърде често напоследък (какво пък ще рече „твърде често”?), момчетата стоят перфектно на сцена, а дългогодишното им сработване създава неповторима атмосфера на всеки техен концерт. За тях също имаме надежда – да се измъкнат от отчетливите Пантера-влияния и да намерят своето още по-оригинално лице като българска група.

Дългоочакваният от мнозина реюниън на Инсмут (Insmouth) предостави възможност да чуем отново парчета като "One Minute Feel”, “Freak” и "Shakalakamuthafacka”, както и нова композиция на кросоувър бандата, нашумяла в края на 90-те години. Нямаше как да не се завихри пого и да се запитаме какво ли ще прави групата оттук нататък – как и дали ще се впише в родната сцена, съвсем различна, в сравнение с времето на техния пик.

Като говорим за пик, несъмнената кулминация на вечерта бе шоуто на Ер Малък и това си пролича по реакцията на феновете в залата. На сцената застанаха петима – Любо Малковски, Адриан, Линча, Косьо и Амебата, и ни поведоха на разходка из качествената българска музика с тежки текстове, в които всяка дума си тежи на мястото.

Чудесни музиканти, на които им прощаваме недостатъчното репетиции, довели до дребни пропуски тук-таме. Концерт на Ер Малък се чака от години и може би едно самостоятелно участие щеше да бъде доста по-адекватен вариант за музиката, която създава групата, и за феновете, които има. Независимо от всичко обаче получихме сериозна инжекция от творчеството на класиците, плюс нови парчета – какво повече може да иска човек?
Гръмовно развихряне на барабаниста Линча, перфектни китари и вокали, непрекъсната комуникация с публиката от страна на Любо, и страхотен поток на енергия от сцената и към нея – това се криеше зад изпълнения на емблематични парчета като „Имало едно време...”, „Скоропоговорка”, „Автобиография”, „Градът”...

Много може да се пише за българската сцена, но като че ли точно четвъртият рожден ден на радио "Тангра" не е най-подходящият повод. Или може би точно той е?

Най-важното обаче си остава музиката и след разтърсващото представяне на Ер Малък (можем да) сме спокойни, че поне това продължава да е така.
 
Публикувано в MySound.bg


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *