Пътешествие с музикалната машина на времето

|
Препълнена Зала 1 на НДК и над два часа концерт – това си предложиха взаимно публика и музиканти снощи, когато „Машина времени” свириха в България по покана на „Degris” и като част от голямото турне, с което отбелязват 40 години на сцена.
Всякакви игри на думи и аналогии с името на групата са възможни и уместни, защото – както при всички качествени изпълнители и при всеки успешен концерт – пътуването във времето бе осъществено. Този път публиката бе затегнала малко по-силно коланите и упорито седеше по местата си, може би от притеснение да не изпадне някъде по трасето и да остане в годините, когато рокът бе забраняван, музикантите бяха дисиденти, а в определението, че „Машина времени” са руските „Бийтълс” се криеше много повече от чисто музикална алюзия.
Концертът започна с парче от новия албум на бандата „Машины не парковать” - „Праздник начинается сейчас”, изпълнено акустично от Андрей Макаревич, докато останалите заемаха местата си. Чухме още композиции от последните им дискове, както и вечните класики, безпогрешно разпознати от публиката, която успяваше и да припява на повечето от тях. “За тех, кто в море”, "Кошка, которая гуляет сама по себе", „Снег”, "Три окна", “Марионетки”, “Костер”, “Синяя птица”, а за бис - “Поворот” и “Свеча”, са емблематични не само за групата, но и за цяло поколение, откривало в тях свой собствен резонанс.
Нужно е да се отбележи нивото на професионализъм, на което станахме свидетели. Като започнем от самите музиканти - Андрей Макаревич и Александър Кутиков са в групата от самото й създаване през 1969 г., Евгений Маргулис и Валерий Ефремов се присъединяват няколко години по-късно, а Андрей Державин е в състава от 2000 г. Въпреки че в интервюта Андрей Макаревич твърди, че не се възприемат като много добри музиканти, всичко на сцената снощи оспори това твърдение. Вокалните му данни не са се загубили с годините, което е истинско удоволствие при група с толкова въздействащи текстове. Към петимата за концертни изпълнения се присъединява и тромпетист, което придава джазова нотка и подсилва „концертната атмосфера”. Като добавим огромната мултимедийна стена, на която непрекъснато течаха кадри в унисон с музиката, изпипаното осветление и чудесния звук, можем спокойно да кажем, че присъствахме на шоу от световна класа и на удивително пътешествие във времето – не толкова на спомените, колкото на музиката с огромен емоционален заряд.
 

Николай Петров



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *