Пътят към себе си на Руслина Александрова

|
На 20 февруари в Русе беше представена стихосбирката на русенската поетеса Руслина Александрова. Събитието се проведе в камерната зала на Драматичен театър „Сава Огнянов”.
Книгата носи името: „От олтара до разпятието”, издание е на Сдружение „Словото” и е с твърди корици, луксозно и красиво оформена.
Стиховете са разделени на части, като всяка от тях беше представена в рецитала с по няколко произведения.
Цялата в червено и окъпана в светлина, на сцената стоеше една жена поглъщаща погледа и също като стиховете си за момента, тя бе: „Така притихнала не ме е виждал никой...”. докато не започна да рецитира.
Признанието й за любовта, за него и нея, те оставят без дъх и самият рецитал с плътният женствен тембър ме пренесоха в друго измерение на изкуството наречено живот.
Артистизмът на поетесата и участието на сестра й, актрисата Антония Николова, се превърнаха в истински спектакъл на фона на авторските творби на даровита русенска художничка.
Не успях да се разсея нито за миг, дори за едно вдишване, защото Жената в червено е като фокусна точка и привлича, завладява и така спокойно ти казва: „Не чакам! Не моля! Не искам...” или „...просто ”Обичам те!”
Бих опитала с много думи да я опиша, с много цвят да я нарисувам, но вие се докоснете до черните редове в тази бяла книга.
Дълго време след финалният стих, приемаше поздрави, цветя, раздаваше автографи... и разпродаде душата си, но в нея има още и любов, и звук и харизма.
На срещата имаше присъствие от сайта HuLite.net в който авторката публикува новите си неща.
Преди разсъмване си спомних за нейният въпрос: „И какви ли сънища банални ще засънуваме блажено подир свещите?”.
Не, няма да спим, а ако заспим няма да сънуваме! Защото всеки присъстващ извървя пътя от олтара та чак до разпятието и няма да губим време, защото: „Единствено живелият умира!”.
Вземам пламък от извора на нейната любов и запалвам свещ.
Тръгнах си от тази поетична вечер:
„...по пътеката мъдра
        Към
                себе си... ”
 
Пожелавам ви, приятни мигове с тази борбена, но толкова женствена поезия.
 

Диляна Иванова, Русе



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *