|
Както знаем от многобройните примери в тази насока, в пресъздаването на събития от толкова кратка историческа дистанция се крият доста подводни камъни и това произведението ти да заприлича на вчерашен вестник, вместо на творба на изкуството, е най-малкият от тях. Въпреки цялото съзвездие родни знаменитости – Коста Цонев, Атанас Атанасов, Руши Видинлиев, Стефан Вълдобрев, Стефан Рядков... - и безспорния професионализъм на режисьорите Джим Лофтъс и Георги Марков, българо-американската ко-продукция незнайно как е успяла да съчетае всички най-лоши черти на родното и щатското кино. Таблоиден сюжет, скечово-фрагментарна сюжетна структура (толкова обичана от режисьорите на ситкоми), изтъркан хумор, множество пробойни във вътрешната логика на персонажите, холивудски клишета и наивности, пропагандни послания, маскирани като анти-пропаганда, брилянтни театрални актьори, които сякаш за пръв път застават пред камера (с изключение на Коста Цонев и Атанас Атанасов)... Въпреки всичките си недостатъци обаче този филм трябва да се гледа най-малкото заради епохата, в която живеем – тя е толкова интересна и в същото време до болка клиширана, че дори и напуканите криви огледала, в които се отразява, предлагат известно забавление.
