Размисли за римите в живота

|

Рефлексии е рубрика за отзвук от случващото се в света на литературата и сценичните изкуства, сега.


 

Фонд КултураРубриката „Рефлексии“
се подпомага от Национален фонд „Култура“!


 
 
Странно нещо е човекът, пишещ стихове. Може би след време злобната и коварна наука, която обича да разнищва, анализира, разчленява и свежда всичко да елементарни обяснения и частици, ще открие точно тази част от мозъка - неврон, медиатор, клетка, катализатор или някоя друга причина, която принуждава един напълно нормален на вид човек да зареже чалга, сантасе, дюшеш, Левски - ЦСКА, спомени от казармата, плюене от балкона и други общодостъпни радости и да пропише. Науката сигурно ще открие онзи ензим, който причинява пристъпи на ритмично нареждане на думи върху бял лист. Сигурно този ензим ще се продава в шишенца по аптеките. Решаваш да напишеш стих на любимата - две капки в носа след ядене и написваш сонет. Едно водноразтворимо хапче - поема. Ако е на гладно - хайку.
За щастие такива средства още не съществуват. Рядко срещаната и небезвредна лудост да пишеш стихове се появява внезапно и необяснимо само в главите на докоснатите от дарба хора. Найден Найденов - известен в интернет с псевдонима Hixxtam - е един от тях. Дарбата го е ударила по главата и резултатът е налице - книгата му "Римувам те, Живот!" е в ръцете ми и като един непотготвен и внимателен читател я изчитам до края и пак започвам от началото.
Стиховете на Найденов са искрени и талантливи, категорични и нежни, понякога безнадеждни, но във всичките му думи прозира една чувствителна и ранима душа. Ако трябваше аз да избирам заглавие на книгата, бих използвал прекрасното "Откъснати мигове":
 

"Откъснати мигове - в тъгата родени,
неписани стихове - от злъч уморени,
думи, изречени нейде в забрава,
в минути самотни сега се явяват..."
 

С този стих, според мен, би могло да се определи, да се каже в едно изречение, да се разкаже поезията на Найденов. Поетът взема преживени в действителност или в представите му, красиви или тъжни мигове и ни ги поднася някак забавено, разказвателно. Всеки миг е станал на стих. След един танц музиката е спряла:
 

"Не танцуваме вече...
Ние просто стоим.
Без да знае - обречен,
блусът наш ще е химн."
 

Този стих ме накара физически да си представя края на един блус и да се замисля - кое е по-красиво - самата музика или неуловимия и кратък миг, когато блусът спира - очаквано, но все пак внезапно.
Има още много стихове в книгата на поета Найден Найденов, които ме накараха да пречупя собствените си мисли и отново да си задам въпроса - кои са повечето на света - добрите или лошите. И той не дава отговор на този вечен въпрос:
 

"Вървя, но движение няма.
Искам да легна в калта.
Умора, умора една ми остана
в безсилие, студ, суета."
 
"Мечтаейки за звездна Ниагара,
проклинам се за вечните беди.
Част от мене умира в Сахара,
а жълтото ме стряска в сън дори."
 

Без претенции за литературна аналитична компетентност, а само като четящ, бих могъл да разделя стиховете в тази книга на три: Нежният лирик и влюбен поет е в циклите "Кръстосани погледи" и "Замряло време". Богохулникът и философ Найденов е в "Игра с живота":
 

"Господи, защо си тъй небрежен...
 
Не си се вясвал две хилядолетия...
Как вярата ни да е вездесъща?
Очи не даваш, щом те моли слепия,
а искаш аз врага си да прегръщам."
 

и:
 

"В този свят пророци много,
но аз, за съжаление не съм.
И как така да съдя строго
бъдеще, невиждано и в сън?"
 

Третата част от неговата сложна личност откривам, не без известни резерви, в "Безлично седмодневие". В този цикъл стиховете са повлияни от съвременната бездуховност, което ги прави актуални и злободневни, но леко ги отдалечава от моето, макар и недоразвито чувство за поезия.
Поезията, както и красотата не подлежат на определение и на класации. Словосъчетанието "поетичен рейтинг" ми звучи като "художествено надбягване". Все пак, не мога в моето нескопосно изложение да не кажа кое стихотворение ми е харесало най-много. Това е "Какво бих могъл...". Изкушавам се да го цитирам цялото.
 

"Какво бих могъл да ти дам?
Ти си млада и хубава, стилна.
Аз - набръчкан, прегърбен и сам,
дълго брулен от бурите силни.
 
Ти си цвете сред росна трева,
ти си извор, вълшебно ухаещ.
Аз - загниваща горска върба
и във огъня гаснещо-тлеещ.
 
В тебе има букет от мечти,
в тебе има и огън и плам.
Ти си слънце сред рой от звезди.
Какво бих могъл да ти дам?..."
 

Какво повече може да се каже на една жена от един поет? Нищо.
 
След всичко, което написах, изведнъж се засрамих. Как може някой да разнищва чужди думи и мисли! Това го може само злобната и коварна наука... и професионалните критици. Едно от нещата, за което искрено завиждам на поета Найденов е ритмичния, римуван класически стих. Класическият стих е като класическата гимназия - тези, които не са приети в нея обичат да казват, че никога не са искали да бъдат гимназисти.
Веднъж една поетеса публично заяви: "Най-после се освободих от класическия стих. Започнах да пиша в бяло". Всъщност нейните стихове бяха сиви.
В Бургаската английска гимназия има таен ритуал на момичетата. Празнува се "Освобождаване от девствеността".
Ако смеся двете случки, както правят в класическата психология, бих могъл да направя следните заключения:
1. Всеки, който пише класически стих е девствен.
2. Освобождаването от девствеността е свързана с побеляване.
 
Остани си девствен, Хипо! Поздравявам те за твоята хиперкнига!
 

Любомир Калудов - читател


 

Книгата може да закупите от виртуална книжарница Books.bg



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *