Рамщайн на “София Рокс” – огнена стихия

|
Еднодневният фестивал "София Рокс 2013" започна по график, продължи по график и завърши пак така - с точно спазване на часовете на излизане на групите. Което не е изненадващо, имайки предвид, че три от петте групи бяха немски - а едва ли има нужда да се припомня колко прословута е немската точност.

Откриващи трябваше да бъдат Dorrn, но часове преди събитието стана ясно, че няма да излязат на сцената поради заболяване на вокалистката си. Заместиха ги сънародниците им La Frontera, които излязоха малко преди четири часа, пред доста рехавата публика, на която бяха и като цяло абсолютно непознати. Това не им попречи да се забавляват и да опитат да увлекат максимално всеки, решил да нададе ухо - който след това да констатира, че момчетата всъщност не са никак зле.

HaematomРаботата започна да става по-сериозна, когато на сцената застъпиха Hämatom. Германците определено не са непознати в България и имат своите почитатели, дори и да не са толкова многобройни, колкото на следващите ги в лайн-ъпа групи. Жанровият микс, в който се изразяват, атрактивната визия и социалната ангажираност на посланията им ги правят запомняща се група, която вероятно намери нови фенове сред публиката, бавно навлизаща на стадион "Васил Левски" в късния следобед.

Към 19 ч. дойде време за жанрово по-различната, но чакана с настървение от почитателите си блек метъл банда Enslaved. Въпреки че се открояваше стилово от останалите групи, сетът на норвежците бе приветстван с ентусиазъм от ядрото фенове, част от които дошли специално заради тях на фестивала. По-трудна за възприемане в такава атмосфера, прогресив метъл музиката на Enslaved въпреки това блестеше с целия набор качества, превърнали ги в едно от водещите имена в жанра. Професионализъм и класа, както и изобилно количество стойностна музика предложиха петимата, изправили се на фона на обложката на последния си албум  "Riitiir", който бе приет с високи оценки от критиката, въпреки че предизвика полярни мнения сред феновете.

EnslavedНорвежците не се ограничиха само с нови композиции, въпреки че  "Riitiir" бе сериозно застъпен в относително краткия като брой песни (но за сметка на това - дълъг като времетраене) сет, а дадоха възможност на публиката да се докосне до искрящите студени диаманти на най-добрите си творби. Комуникацията с публиката бе на ниво и само създаваше все по-голямо желание за по-продължителна среща с групата на техен самостоятелен концерт, където красотата на музиката им да бъде възприемана още по-пълно, а сложността й да бъде оценена подобаващо. Насладихме се на бижута като "Rооts of the Mountain" (за съжаление, прекъсната заради технически проблеми), "Thoughts Like Hammers", "Allfadr Odinn".

Сравнително рязък стилов преход - и сме на финалната права. Дълга финална права, поделена между две огромни имена - Bullet For My Valentine и Rammstein. Първите - с първото си гостуване у нас, в апогея на кариерата си, "масова" група, радост за окото и слуха на цяла кохорта подрастващи, особено девойчета. Вторите - с второто си гостуване, вече показали какво могат (не че не сме си знаели), готови да изпепелят де що сварят, мачкащи наред, истински хедлайнери.

Bullet For My Valentine

Bullet... изсипват на сцената традиционното си грандиозно интро - "O, Fortuna" от "Carmina Burana" на Карл Орф, безотказен начин да накараш тълпата да настръхне. Следва парче от актуалния им албум  "Temper Temper" и поредица от хитове, за радост на фенове и фенки, пищящи като... абе като на концерт. Фронтменът Мат Тък си знае работата и активно общува с талазите пред сцената, подхвърляйки по някоя и друга реплика съвсем на място. Ако има нещо, което безусловно да обединява всички банди на този фестивал, то това е професионализмът. Удоволствието от едно музикално събитие включва и такива немузикални съставки. А сред музикалните се открояват парчета като "Your Betrayal", "Walking The Demon" и чутовната "Tears Don't Fall", за финал.

Уелсците са безусловно велики, без звездният им статус да си личи дразнещо в поведението им. Приветливи и забавни, атрактивни и завладяващи, те грабват вниманието на всички на стадиона, независимо дали за коя точно група са дошли. Харизма, с две думи.

Харизматични, несъмнено, са и немците Rammstein, дошли да сложат точка на феста в топлата лятна нощ. Страховитото шоу, наблъскано с какви ли не визуални ефекти, е отново на умопомрачително ниво, без от това да страда музиката. Час и четиридесет минути няма слаб момент - сетлистът е по-различен от онзи през 2010 година, някои хитове са заместени от други, трети си остават все така неизменни. Публиката пее, хвърчат пламъци, на сцената се извършва редовното количество садо-мазо дейности от фронтмена Тил Линдеман, като пак го отнася най-вече симпатичният клавирист  Кристиан “Флаке” Лоренц.

Rammstein

Огън, искри, пиршество за очите, наслада за слуха, пухкаво розово палтенце на Тил, сценични атрибути в пламъци, зловещи маски и разтърсващи композиции. Време, отлетяло неусетно, бис, който започва с невероятното изпълнение на "Mein Herz Brennt" само на пиано, край на концерта и подновените викове "Оставка!", с които публиката изпълваше периодично чакането между групите - и които категорично не се отнасят за никой от музикантите. След Рамщайн в спомените за вечерта остават само Рамщайн, задоволството, че си ги видял, и незабавно възникналата жажда за "още". Да си пожелаем "ха дано".

Очаквайте скоро галерия със снимки.

Сетлист на Рамщайн: 
Ich tu Dir weh
Wollt ihr Das Bett in Flammen sehen
Keine Lust
Sehnsucht
Asche
Feuer Frei
Mein Teil
Ohne Dich
Wiener Blut
Du Riechst so gut
Benzin
Links
Du Hast
Bϋck Dich
Ich Will
----
Mein Herz Brennt
Sonne
Pussy

 

Гергана Стойчева - Нуша



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *