Рана Дасгупта пристига в България

|
Рана Дасгупта, автор на нашумелия и награждаван роман „Соло”, пристига в България на 25 април 2010 по покана на "Жанет 45". Романът е по книжарниците от 16 април.
„Роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение.” Салман Рушди
„Соло” е разказ са съдбата – истинска и въобразена – на един стогодишен българин. Действието на романа се развива в София и проследява историята, надеждите и провалите на последното столетие.

Турнето по представянето на българското издание на книгата включва премиери и срещи в градовете София (26, 27, 28 април), Пловдив (29 април), Стара Загора (30 април) и Варна (3 и 4 май).

Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри, Великобритания. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд, специализира във Франция и САЩ. Живее в Делхи.

Първата му книга “Токио: полет отменен” (2005) е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Вторият му роман, „Соло”, излиза през март 2009 и печели учредената от „Гардиън” награда Not the Booker Prize, както и престижната Тhe Commonwealth Writers` Prize (Best Book: South Asia and Europe region).

Отзиви за романа:

"Соло" е симфоничен роман – елегичен и пророчески – подплатен с интелигентност, състрадание и великолепно въображение. Необходим и навременен роман." — Джоан Хейдън, Sunday Buisness Post

“Каква радост е да попаднеш на романист, необременен от хаоса на ХХІ век, уверено проследяващ трагичните обрати на изминалите сто години и проницателно извисен над бъркотията от глобални течения, образуващи заблатени места.

Каква радост е да четеш автор, който е напълно наясно с живота, любовта, културата и политиката, който улавя в мрежата от идеологии, наука и лични спомени, ужаса на остаряването, лудостта на музиката, бича на организираната престъпност, семейните трагедии, изучавайки ги с упойваща яснота...

[„Соло”] е тъжната история на един човек, който започва с огромна страст, надежди и перспективи, докосва се до велики идеи и възможности, но в крайна сметка губи контакт със всичко това. Докато четеш усещаш, че това не е само портрет на Улрих; това е портрет на двайсети век.

Това е важно произведение. И вече е моето предположение за тагодишния „Ман Букър”. — Найджъл Краут, The Australian

“Соло” на Рана Дасгупта е “роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие.” — Салман Рушди

„От падането на комунизма досега най-тъжният човек, когото можеш да срещнеш по улиците на София, е пенсионер, който седи пред стар кантар, чакайки някой да дойде и да се съгласи да плати за възможността да се измери. Преминаваш покрай оцелелите хора от експеримент на няколко политически системи, поглеждаш във воднистите им очи и се чудиш какво има вътре в главите им. Първият роман на Рана Дасгупта “Соло” представя епичен, но и истински отговор – двадесети век с всичките му агонии и възторзи. Възторзите са твърде малко, ако си обикновен българин като главният герой на “Соло” Улрих. Но агониите са толкова удивителни, че след 350 страници усетих такава замаяност, все едно съм галопирала през необятното пространство на европейската история.

„Соло” е истински незабравим в хумаността си. Той изсвирва вътрешните и външните мелодии от живота на един самотник, докато не се превръща в противоречива симфония на човешката същност." — Капка Касабова, The Guardian

„...сюрреалистична история с гигантски пропорции. Tози блестящ и завладяващ роман изследва многобройни теми и образи. . . Стилът на Дасгупта е истинскo откровение. Задната корица възхвалява романа като „опустошителен и възторжен”. Такъв е. Все още треперя.” — Мат Боулър, The Nelson Mail

“Силна проза, извлечена от химия и музика и превърната в удивителен роман.” — The Irish Times

„Соло” е роман за живота и мечтанията на един мъж и е разделена в две много различни едно от друго “музикални части”.

“Българската” част от историята е много жива. Авторът умело смесва факт и фикция в портретирането на “най-тъпия и послушен съветски сателит” и “индустриалното гърне” на Източна Европа, преминаващо различни форми на управление и превръщащо се в една отровена от тежки химически съединения и диктаторско управление страна. Историята дължи много на химията, и не само индустриалната химия, но и химията на взаимоотношенията – на разкъсаните връзки и потъпканите амбиции.

Ако химията е спойката на този забележителен роман, музиката е неговият дух. Тя е навсякъде, но най-често отзвучава като ехо на цигански цигулки...

Размахът и пластичният език на романа компенсират резкия дисонанс между двете части на книгата.” — Анабел Гаскел, читателския форум на Amazon.com

„Когато Рана Дасгупта решава да посети България, според собствените му твърдения неговите приятели му казали: „не ходи там, не ходи там, там няма нищо!” Слава богу, той не ги послушва и вижда една страна пълна с белетристични възможности – възможности, които „Соло” реализира напълно. „Соло” красноречиво доказва на тези изпълнени със съмнение приятели колко неправи са, пресъздавайки в цялото му богатство едно време и място, и наранената красота на една страна, която е страдала прекомерно от факта, че се намира в периферията на Европа.” Сам Джордисън, The Guardian


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *