Рейчъл Хоторн – “Лунно сияние”

|
Накратко: тийнейджърката Кайла е красиво американско момиче, което обожава природата. Изгубила родителите си като малка, тя не подозира, че над нея тегне мрачна тайна, която ще промени живота й завинаги. Раздвоена между увлеченията си към Лукас и Мейсън, две абсолютни противоположности, Кайла ще се гмурне в шеметен водовъртеж от пламенни изживявания, потресаващи разкрития и мистериозни обрати, за да открие истината за себе си и истинската любов.
Какво харесах в книгата: корицата и оформлението са на страхотно ниво, браво. Струва си да се отбележи, дори оригиналната американска корица в сравнение с българската си е чисто дърво.
Отличният превод на Адриан Лазаровски е залог за качество, както и добрата работа на редактора.
Развеселих се от споменаването на д-р Брандън, който говори с обърнат словоред като учителя Йода.
Писано е стегнато, без излишни разливания и въпреки това природните описания са на ниво. Сцената, когато Кайла и Мейсън пият бира под звездите и си говорят е просто замечтателна, връща те назад във времето, когато си бил по-малък и всичко е било по-лесно. Самата развръзка и краят на романа са определено интригуващи.
Какво не харесах: това си е на практика „Здрач” с върколаци, ако мога да се изразя така книгата е „върколашки чиклит”. Четиво, предназначено за тийнейджърки и стари моми, те са основната таргет-група. Романът не е хорър, не се заблуждавайте, т.нар. „шифтъри” се превръщат от хора във вълци с едно мигване на окото, промяната е рязка и внезапна, липсва ужасяващото превръщане на човека във вълк, когато костите се разкривяват, муцуната се удължава с пукане, а самият върколак се тресе от гърчове в ембрионална поза, докато от разкъсващите му се дрехи надничат бързо окосмяващи се резени плът… Извинявайте, увлякох се, ама какво да направя, като съм фен на класическите чудовища. Не ми се видя реалистична сцената, когато двете 17-годишни момичета обсъждат момчетата в палатката – този начин на мислене е присъщ на девойки, които са поне 5-6 години по-малки.
Като цяло романът следва световните комерсиални тенденции на „Здрач”-оподобните книги. Истински интерес обаче представлява самият край, когато се нареждат основните късчета от мозайката, която постила пътя към следващите три (засега) книги от поредица. Определено истинската интрига предстои в продълженията на сагата за Тъмните Пазители.
 

Бранимир Събев



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *