Реките на забравата и незабравите

|
На 17 декември 2008 г. в салона на столичното читалище „Пенчо Славейков” се проведе поредната от Вечерите на Кръста с водеща поетесата Романьола Мирославова. Тази вечер бе посветена на поетичния сборник „Реката на забравата” (ИК „Христо Ботев”, 2008) от поета Георги Драмбозов.
Драмбозов е роден през 1945 година в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика на професионалното образование в Санкт Петербург. Автор е на десетина стихосбирки с богато емоционално съдържание и разнообразие на теми, сюжети и мотиви, на два документални филма, както и на театралните постановки “Новия храм” и “Шоу за приятели”.
Още при първите ми срещи с поезията на Георги Драмбозов открих, че той по нетрадиционен начин съчетава в себе си неспокойния, взрян в проблемите и терзанията на човека от ХХI век поет, с нежния, топъл и сърдечен лирик, каза в словото си литературната критичка Благовеста Касабова. Сега, когато познавам по-отблизо творческите му изяви, разбирам, че първите ми усещания са били верни. Потвърждава го и появата на такава поезия като „Реката на забравата”. Мисля, че заглавието на книгата не е случайно хрумване, а е породено от нестихваща болка, докосваща с лепкави пипала ранимата му душевност.
Лета – реката на забравата – тече съзнателно или несъзнателно през всеки от нас и разделя преходното от непреходното в човешкия живот и в човешките отношения. Стихотворенията в първия цикъл „Отсам” са посветени на събратята по перо, които поетът обича и цени. Те са живи и все още са застанали на брега на реката, но Георги Драмбозов е тревожен, защото тръпно предчувства убийственото равнодушие, което може да ги „погуби”, независимо от Божията дарба, с която са осенени.…
…В творбите от втория цикъл - „Отвъд”, не светят светлинки, а блестят поетични слънца – Сафо, Пушкин, Лермонтов, Яворов, Дебелянов, Есенин…
Те са преминали Лета, но не са потънали в тъмните води, а са излезли на брега, позлатени както в приказката за Златното момиче. Защото – внушава ни Георги Драмбозов - дълбоко са вярвали и страстно са обичали своята съдбовно обречена и истински влюбена Муза. И ако перифразираме един стих от стихотворението „Братът на Христос”, най-осезаемо ще се докоснем до посланието на поета: творецът може да е оплюван, охулван, признаван или непризнаван, но ако е целунат от Бога, възкръсва и става брат на Спасителя. И водите на Лета не могат да го погълнат
, заключи в словото си Благовеста Касабова.
Ще цитирам изцяло едно от стихотворенията, включени в сборника.

От Искър и Дунав до Черно море
 
...Едно не схванах - как ти преча пеещ!
Понеже нямам други божи грях.
По братски не узакони копнежа.
А песните , които не изпях...

 
Николай Искъров
 
От белите листи ли шиеш платната,
от речна ракита ли правиш весла?
Душата ти – кораб, на кея застана,
Сафо те повика от черна скала.
 
В престъпния свят и в света на Темида,
от Искър и Дунав до Черно море -
опъвай платна към измамна Колхида,
в най-тихия пристан душата да спре.
 
Душата да спре за последна метафора,
за образ и рима, за обич и смърт.
Везни за Темида и стих за Ерато
сам Бог отпечата на твоята гръд.
 
Копнежите песенни - узаконени,
но ти за бездарник, престъпник и луд
си пречка дори и в отвъдното време,
с вълшебните гръцки сандали обут.
 
Ти с тях ще дохождаш на кея ни, братко,
и тази поанта дано разберем.
Темида за теб е сестра на Ерато -
от Искър и Дунав до Черно море.
 
Георги Драмбозов рецитира няколко свои стихотворения, посветени на Евтим Евтимов, Христо Черняев, Славимир Генчев, Надя Попова, Харалампи Харалампиев, Благовеста Касабова и други. Музикантите от „Лили трио” изпълниха прочути джаз парчета, което особено подхожда на Георги-Драмбозовата поезия, а и поради всеизвестната му любов към този музикален жанр, към музиката изобщо, както и към изкуството на бардовете, на мнозина от които е посветил великолепни стихотворения.
(Ще припомня, че през 2006 г. Драмбозов издаде стихосбирката “Два въглена от музика и стих” с посвещения на големи имена от света на джаз и рок музиката. „Още в първото стихотворение поетът разкрива своята принадлежност към следвоенното поколение, преживяло недоимъка, ехото от атомните бомби, измамено от фалшиви идеи и преследвано заради джаза, рока, туиста и “Бийтълс”, пише проф. Радулов в своя послеслов към стихосбирката. „Стихотворенията в нея не просто просто са посветени на Майлс Дейвис, Рей Чарлз, Елла Фицжералд, Джордж Гершуин, Луис Армстронг, Елвис Пресли, “Бийтълс”, Дизи Гилеспи, Владимир Високци, Булат Окуджава, Ялдъз Ибрахимова, Теодоси Спасов, Ибряма и други световноизвестни наши и чуждестранни музикални величия; те “идват от музиката и ни връщат към музиката”. Ето само един куплет от стихотворението “Късни признания”, посветено на проф. Радулов. Да свирят Бах и да звучи барока, / а ние с теб ще бъдем в рая тих / два спомена за джаза и за рока, / два въглена от музика и стих.)
Прочетена бе и кратка рецензия от директора на ИК „Христо Ботев” и редактор на стихосбирката Красин Кръстев.
Вечерта продължи на чаша вино с китарни акорди и с многобройни поздравления към Георги Драмбозов от неговите приятели – Евтим Евтимов, Петър Софрониев, Надя Попова, Христо Черняев, Хари Харалампиев, Славимир Генчев, Димитър Христов, Димитър Милов, проф. Методи Кънев - бивш ректор на СА "Д. А. Ценов" (Свищов), Николай Искренов и други, а Георги Драмбозов раздаде автографи на свои почитатели.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *