“Рептилия” на Томас Тимайер

|
По принцип издателство "Ибис" е специализирано в модерните напоследък жанрове като ърбън фентъзи и истории за вампири. Затова бях леко изненадан, когато разбрах, че една от първите им книги - "Рептилия" на Томас Тимайер, е трилър. Прочетох я и изненадата ми се увеличи – книгата се оказа наистина много добра.
За какво иде реч. Едно телефонно обаждане рязко променя тихото и спокойно ежедневие на младия британски биолог Дейвид Астбъри. Госпожа Палмбридж, стар семеен приятел, го моли да се присъедини към тайна експедиция в дебрите на Африка, за да открие нейната изчезнала дъщеря Емили. Мисията не се изчерпва с това – екипът трябва да намери и митичното тайнствено създание Мокеле Мбембе, единственият оцелял динозавър в наши дни, живеещ близо до езерото Лак Теле в Конго. Но какво всъщност ще се случи с приключенците, когато напуснат уредените си светове и попаднат в зловещите джунгли на Черния Континент?

Плюсове:

+ Корицата и оформлението са страхотни – релефни букви, лак на нужните места, наличието на показалец за отбелязване, в началото на всяка глава има стилизирани папрати и други растения… Личи си, че за да придобие книгата необходимия външен вид на изпипан търговски продукт, не са пестени труд и средства;
+ романът съдържа интересни научни факти, хипотези и разсъждения, свързани с биологията, клонирането и генното инженерство;
+ на моменти тематиката извика в мен приятните спомени за "Каменното яйце" на Петър Бобев;
+ Тимайер е нарисувал плътна и реална художествена картина – колоритните образи, влажната гореща джунгла, изобилието от комари, зарази, хищници и отровни растения, не е пропуснал дори неща като пренаселеност и корупция на локално ниво;
+ темата за криптозоологията ми е любима – същества като Мокеле Мбембе, Йети, Саскуоч, Неси и т.н. са неизчерпаем извор за вдъхновение и обсъждане. Особено в случая, когато се говори за по-малко известния криптид, чието име в превод означава „този, който спира реката”;
+ смайващите обрати в повествованието бяха изненада дори за обръгнал читател като мен;
+ „Няма нищо по-злощастно от фантазиите на учен, обхванат от чувство за господство”;
+ „В професията вярата ми не върши работа, нея я пазя за молитвите си”;
+ Авторът Томас Тимайер, макар и неизвестен тук, пише отлично. Кратка справка в интернет показва, че е много популярен и продаван в родната Германия, дори и навън. На задната корица е сравнен с корифеи в жанра на трилъра като Дъглас Престън и Линкълн Чайлд, които изобщо не са преувеличени.

Минуси:

- На практика не открих такива. В едно изречение леко ми се наби в погледа словосъчетанието „защитен щит”, но това е дреболия, която дори не си струва да бъде споменавана.

С други думи, „Рептилия” се оказа един чудесен роман и интересен за четене трилър. Аз лично го четох, докато пътувах с влака, и ми подейства отлично. Препоръчвам го, ако ви се четене нещо приятно и увлекателно или си търсите книга, когато ви престои дълъг път.
 

Бранимир Събев



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *