Реформата в българското висше образование и наука се забавя и умишлено, и поради незнание

|

Глобализацията, новите технологии
и демографското развитие
представят голямо предизвикателство;
един от отговорите на този проблем е
достъпът до учене през целия живот.

Ян Фигел, еврокомисар
по общо и професионално образование,
култура и многоезичие


 
Още през лятото бях изпратила писмо до Министерството на образованието и науката (№ 94ЛЛ-395 от 07.07.2006 г.) с молба за отговор по отношение на акредитацията на научните институти от БАН и атестирането на учените, включително и академиците и член-кореспондентите, които са част от научната йерархия у нас с цел да се направи констатация и се види, в каква посока трябва да върви реформата в науката и висшето образование. Тя не започва вече 17 години. Козметичните промени, направени в цитирания период, не хармонизират обсъжданата материя с наличните Европейски документи и поставят под въпрос проблема за признаване на квалификациите на българските учени след 1 януари 2007 г. в рамките на Общността.
За мое най-голямо учудване в деня, когато беше огласен последният Мониторингов доклад на Европейската комисия, получих писмо от МОН (№ 94ЛЛ-395 от 26.09.2006 г.) със странно съдържание. Ще цитирам само пунктовете, в които съдържанието на писмото се разминава сериозно с изискванията на ЕС за прозрачност (транспарентност) на институциите, което, преведено на езика на Европа, означава — достъп до документи, достъп, който ми е отказан от МОН, за да се прикрият реалностите. И така в писмото, подписано от заместник-министър Ваня Добрева, пише:
 
— “БАН е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и самостоятелните структурни звена. В Закона и в Устава на БАН не е заложена процедура за акредитиране на научните институти и самостоятелните структурни звена. ... БАН и институтите към нея се ползват с автономен статут и не са на подчинение на МОН.
— ... в Закона за научните степени и научните звания е предвидено учените да бъдат атестирани не по-рядко от един път на 5 години. ... Не е предвидена възможност резултатите от индивидуалното оценяване да бъдат предоставяни на трети лица.
— ... проблемите, свързани с реформата във висшето образование и науката, както и необходимостта от промяна на Закона за научните степени и научните звания ще бъдат поставени на дневен ред след обсъждането и приемането, с определен консенсус от страна на академичната общност, на Стратегия за висшето образование и Стратегия за научните изследвания. Предвидено е двете стратегии да бъдат внесени за одобрение от Министерския съвет в края на 2006 г.”
 
Коментар:
 
— Не е възможно в страната ни да има двоен стандарт. МОН да се интересува от акредитацията на висшите училища — т.е. образованието и обучението, а да оставя без надзор състоянието на българската наука, съсредоточена в БАН. Или има акредитация на науката и образованието, или няма. Или има закон и всички са равни пред него (Харта на основните права на Европейския съюз, чл. 20), или няма. А какво ще стане с добавката от 200 лв. за академици и 150 лв. за член-кореспонденти, които част от учените получават пожизнено като привилегия, наследена от времето на социализма? Този анахронизъм въобще не съществува в западноевропейската наука, с която трябва да бъдем в синхрон от 1.01.2007 г.
— Законът за научните степени и научните звания е от 1972 г., т.е. българската наука е облечена в рокля отпреди 34 години. Заместник-министър Добрева би ли си облякла дреха от този период? Но българската наука е облечена в научните стандарти от 1972 г. По това време страната ни не е била кандидатка за членство в ЕС и не може да се иска от законодателя през 1972 г. да предвиди изискванията на ЕС за хармонизация, както и свободния достъп на българските граждани до документи. Все пак живеем в 2006 г.
— Коя е причината, поради която се предвиждат две стратегии — Стратегия за висшето образование и Стратегия за научните изследвания? В Европейските университети научните институти са част от висшето училище, т.е. те са включени в структурата на висшето училище. По този въпрос вж. публикациите ми за структурата на европейските университети в www.evropa.dnevnik.bg през последните две години. Нещо повече. В момента тече радикална структурна реформа в европейските университети, за да се акредитират те по критериите на Болонския процес в духа на хармонизацията.
— Стратегия (една!) се пише за един месец. Достатъчно е да се вземат последните документи от сървъра “Европа” от ресорите на комисарите Ян Фигел, Янец Поточник и Вивиян Рединг и да се започне все пак от Болонската декларация, подписана от България през 1999 г. и се мине през Лисабонската стратегия на ЕС от март 2000 г. и последвалите развития.
— И накрая трябва да спомена, че още през 2004 г., в предишния парламент, инициативен комитет “Учени за НОВ закон за научните степени и научните звания” предадохме като петиция в Народното събрания нашия “Закон за научните звания и научната и образователната степен доктор”. Законът е предаден и на г-н Лютви Местан, още след избора му за председател на парламентарната Комисия по образование и наука, той е представен и в МОН.
 
Такава е картината в България, а каква е в Европейския съюз през 2006 г.?
 

eLearning — програми и действия на Европейската комисия през 2006 г.


 
eLearning-инициативата има за цел да мобилизира образователните и културните кръгове в Европа, както и стопанските и социалните актьори за ускоряване на образователната и обучителната система, както и прехода на Европа в обществото на знанието.
 
Тук представям накратко някои събития и проекти, в които участват и ресорните Генерални дирекции по образование и култура и информационно общество и медии:
 
— Трета конференция по eLearning “Technology Enhanced Learning — Catalyst for Change and Innovation”, състояла се на 5 и 6 юли в Хелзингския университет по технологиите в рамките на финландското президентство. Във фокуса й са: дигиталната грамотност за всички, прогнози и иновации в образованието и партньорства в рамките на учене през целия живот.
— От 1 октомври стартира проект, обявен на 7 септември, в който участват 10 партньорски организации от Австрия, Хърватска, Италия, Словения и Обединеното кралство — mGBL — Mobile Game Based Learning, който трябва да подготви прототипа на платформа за внасяне на емоционален компонент в обучението и спестяване на време чрез разпространяване на мобилни игри в обучението.
— Добри практики: NKI, Норвегия (страната не е членка на ЕС — ЛЙ) предлага възможности за партньорство и сътрудничество в дистанционното обучение. Обявата е от 5 октомври. Дистанционното образование в Норвегия е развило нова онлайн-служба за дистанционно обучение, стартирала през март 2006 г. и търси партньори.
— От 11 до 13 октомври в Университета в Оксфорд ще се състои 4-та международно еПортфолио-конференция: еStrategies for Empowering Learners. Ще се обсъжда как еПортфолиото може да се използва за развитие на еСтратегии за обучението, чийто резултат ще подпомогне образованието и обучението.
— От 29 ноември до 2 декември в Берлин ще се състои поредната конференция ONLINE EDUCA BERLIN. еLearning се представя през погледа на студентите — http://www.online-educa.com.
— Във уебсайта www.elearning-africa.com вече е обявена програмата на Втората панафриканска конференция по eLearning, която ще се проведе през май 2007 г. в Наироби, Кения и чиято задача е да изгради eLearning-капацитет в Африка. И тази конференция, както и първата, се подпомага от eLearning-програмите на ЕС.
— Онлайн-университети в Испания, Холандия и Обединеното кралство обявяват програмите си.
 
Повече инфо в: http://ec.europa.eu/education/programmes/elearning/index_de.html, както и в www.elearningeuropa.info. В тези сайтове България не присъства!
 
Такава е картината на висшето образование и обучение и науката в Европа.
 

* * *


 
Ние, хората от инициативния граждански комитет, учени със специализации в западноевропейски научни институции и висши училища през последните 17 години, сме на разположение на Министерството на образованието и науката и парламентарната Комисия по образованието и науката със знанията и опита си. Преди търпението ни да се изчерпи. Защото следващата инстанция са ресорните комисари в Брюксел.
Като имаме предвид, че в кръга на научни интереси на заместник мисистър гл.ас. д-р Ваня Добрева са литературата и културата на Българското възраждане, т.е. погледът й е насочен към миналото, а не към днешния ден на науката, като имаме предвид, че министър доц. д-р Даниел Вълчев не е изучавал европейско право, картината е по-скоро печална, отколкото обнадеждаваща. Той обяви 2006 г. за година на електронното образование, но то, в неговите представи, засяга само основното и средното училище, не и висшите училища и науката. Картината става още по-мрачна, като се види съставът на парламентарната Комисия по образование и наука. Тя се състои предимно от учители, които не познават проблемите на висшето образование и науката и наши колеги-учени в пенсионна възраст. Всеизвестен е фактът, че с напредването на биологичната възраст се забелязва оттегляне от програмите за еLearning. Самият председател на Комисията е бил селски учител преди да започне политическата си кариера, а сега използваGSM-а си, за да ръководи от Народното събрание фирмите си за зърнопроизводство и фураж. Науката и висшето образование са извън кръга на интересите му и аз с усмивка следях по телевизията емоционалните му изказвания във връзка с дискриминацията, проявена от г-н Димитър Стоянов, защото по същия начин г-н Лютви Местан от Движението ЗА ПРАВА(?) И СВОБОДИ дискриминира българските учени, като вече повече от година не представя за обсъждане в Комисията законопроекта-петиция на българските учени. Незачитане правата на гражданите и петициите им е в основата на действията на г-н Местан. Не приемам никакви възражения, че за срок от една година не може да се постигне много. Последните трима министри на образованието и науката са от НДСВ и би трябвало да има приемственост в работата им. Страхотното изоставане на България в тази област е от 2000 г. насам.
Вероятно сигналът за промяна на законодателно и изпълнително равнище трябва да дойде отново като диктат. Този път — от Брюксел. За да се признават в Европейския съюз дипломите на българските учени. Реформата във висшето образование и науката трябва да започне. Сега.
 

доц. д-р Любима Йорданова



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *