Рецитал на Евгений Евтушенко

|
На 29 май т.г. в зала 8 на НДК се състоя авторски рецитал на големия руски поет Евгений Евтушенко. Дъждовното време не попречи на много негови колеги, приятели и почитатели да посетят рецитала и да се срещнат с поета, който не е идвал в България от 17 години. В момент той живее в САЩ и преподава руска поезия и руско и европейско кино.
Рециталът беше открит от Любомир Левчев, който изказа голямата си радост, че след толкова дълга раздяла отново има възможност да се види с дългогодишния си приятел. Този рецитал е "каймака, върха" на Международната писателска среща, която се проведе тези дни в София, организирана от Съюза на българските писатели и фондация "Славяни". Любомир Левчев каза, че му е невъзможно да говори възхвални слова за Евтушенко, но го нарече "един от поетите, които направиха чудото поезията да отиде сред народа и да се слуша по стадионите." "Евтушенко обиколи целия свят и събра целия свят при себе си" - продължи Левчев и разказа свои спомени, когато той и покойният Владимир Башев са посрещали на гарата в София младия тогава поет, идващ за пръв път в България. Първите думи на Евтушенко, слизайки от влака, били: "Откакто съм в България ме водят само по гробища и братски могили. Няма ли някой бар в София?"
Любомир Левчев даде думата на Стефан Цанев "да прочете нещо по-разумно." Самият Цанев също си припомни за първата си среща с Евтушенко в Сибир и как на другия ден за чели стихове по стадионите. Стефан Цанев прочете отворено писмо, писано до Евтушенко през 1995 г. и включено в една от книгите му.
Последва и авторският рецитал на Евтушенко, продължил повече от час и половина. "Искам да започна с нещо неочаквано" - каза той и сподели с публиката, че е започнал да пише стихотворения, когато е бил на 4 г. Неговият баща, геолог по професия, му е чел много поети и това донякъде му е повлияло. Голяма роля е изиграла и войната, когато родителите му са го изпратили при баба му и дядо му в едно малко сибирско село по време на окупацията на Москва. Там той е бил свидетел на съчиняването на фолклора, на руските частушки. Там той написва първия си текст за песен по дадена му мелодия и тази песен се превръща в една от онези песни, които всички знаят и смятат за своя, народна песен. Песента беше изпълнена от Рая (на коята не разбрах фамилията) и Евтушенко под акомпанимент на Дончо Генов на пиано.
"Поезията е изливане на духа. Тя може да помогне да излеят своя дух и тези, които не пишат стихове." - сподели разбирането си за поезията Евтушенко и разказа за първата си книга, издадена, когато е бил на 19 години, в която той е експериментирал с римите и формите. "По-късно разбрах, че трябва да ги изпълня и със съдържание".
Изключително артистично и емоционално рецитираше Евгений Евтушенко стихотворенията си, което създаваше допълнителна атмосфера и силно въздействаше върху слушателите. Чухме както стари негови произведения, така и съвсем нови от последната му стихосбирка "Паметниците не емигрират", включваща стихотворения, писани през текущата година.
В края на рецитала поетът отговори на въпроси от публиката и получи заслужени аплодисменти.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *