“Рики е Повери” омагьосаха българската публика

|
"Рики е Повери" гостуваха отново на българската публика на 12 май в зала 1 на НДК и спечелиха сърцата на стари и нови почитатели с двучасово завладяващо шоу.
Едва ли някой се е съмнявал, че на концерт на италианците ще е друго, освен вълнуващо и изпълнено с музика, която не те оставя на едно място. Триото - Анджела, Анджело и Франко - започнаха ударно с „Ciao Italy” и продължиха със "Se M`innamoro" и "Acapulco". Между песните шегите и закачките между музикантите и с публиката не спираха - за щастие имаше осигурен превод, който обаче не винаги беше на ниво. А позитивното настроение и веселие, което носят "Рики и Повери", тупти не само в песните им, но и в този изключително близък и топъл контакт с публиката - която може би ги обича толкова много именно заради това.
Когато дойде време за "Voulez-vous danser" Анджела покани на сцената всички деца от залата и заедно танцуваха в почти пълен синхрон, умело дирижиран от самата нея, до края на песента. Някои от най-малките не престанаха да танцуват между редовете и при следващото парче - "Hasta la vista, signor". Танците в залата всъщност започнаха още в самото начало и не престанаха до края на концерта - а и няма как да е другояче, когато на сцената са "Рики е Повери".
В дългия списък с песни, които публиката имаше удоволствието да чуе, присъстваха и вечните "Made in Italy", "Sarà perché ti amo" (изпълнена два пъти), "Che sarà" и "Mamma Maria".
"Che sarà" бе посветена на музикантите от "Фамилия Тоника", които организираха първия концерт на триото в България на 6 май 2005 г.
Идеално организираният от АртБГ концерт на 12 май бе едно от най-добрите събития от този ранг. Дали заради италианската музика или италианския характер, дали заради химията между музикантите и между тях и публиката, дали заради професионализма и чудесната форма на гласовете им или заради всичко това заедно, триото създаде атмосфера, която съвсем откровено и без преувеличение може да се нарече "необикновена". След два часа - кратък отрязък от време - всеки си тръгна, понесъл сгряващото пламъче, което ни кара да искаме още и още от този коктейл слънце, усмивки, музика и енергично веселие.
 

Николай Петров



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *