Роберто Боланьо на български

|
Жанет 45 и Onda Coffee Break ви канят на премиера на книгата "Tелефонни обаждания" от Роберто Боланьо, превод Нева Мичева, оформление Ина Бъчварова. Представянето е на 19 януари 2012 (четвъртък) от 19 ч. в Onda Coffee Break, ул. Бачо Киро 26-30.
В Колумбийския национален университет ме запитаха: „Какво се случва в литературата на Латинска Америка?“. А аз отговорих: „Случва се Боланьо.
Останалите писатели наблюдават в мълчание, правят се, че нищо не е станало, подражават му или го разискват.“ — Леонардо Валенсия, El País
"Телефонни обаждания" (1997) е първият от общо четири сборника с разкази на Боланьо. Историите в книгата действително са свързани с разговори по телефона: любови, отмервани от падането на монетите в апарата; плашещи известия по никое време; плахи опити за пристъпване в непознати територии през нечия слушалка; опасана от кабели земя. Но у Боланьо дистанцията не е повод за отчуждение, а неочакван вид близост. Подобно на чудат колаж от вестникарски изрезки, четиринайсетте разказа, в които неизвестно колко е измислица и колко – биографични факти, изсипват пред читателя многогласа маса от хора, събития и места (СССР, Щатите, Испания, Чили, Мексико). Личният живот в неравна борба с безличната статистика, чудото в баналността, триумфът в провала. И обратно. Някой някого търси по телефона.
Специално за българското издание: предговор от поета Омар Лара и в приложение – "Съвети относно изкуството на разказа" от Роберто Боланьо. Сборникът излиза в рамките на поредицата „Кратки разкази завинаги“ на ИК Жанет 45.
 
За автора

Роберто Боланьо (1953–2003) се ражда в Чили; изкарва част от юношеството и младежките си години в Мексико (там през 1975 г. съосновава авангардното движение инфрареализъм, чийто манифест е негово дело*); над две десетилетия работи в Испания като сервитьор, продавач, сезонен работник, пазач на къмпинг. Умира в Барселона от заболяване на черния дроб. В Телефонни обаждания Артуро Белано, литературното алтер его на Боланьо, минава през някои от истинските перипетии в живота на автора си: в Мексико от безпаричие краде книгите, които иска да чете; в Чили се спасява на косъм от военния преврат благодарение на единия от надзирателите си, бивш негов съученик; в Испания свързва двата края с паричните награди от участия в литературни
конкурси.
 
Романът
"Диви детективи" печели две от важните международни награди за испаноезична проза – Ералде (1998) и Ромуло Галегос (1999) – и прославя Боланьо. Но истинският световен пробив става след смъртта му, с издаването на епичния му незавършен роман 2666 в САЩ през 2008-а: Боланьо се превръща в един от най-продаваните, коментираните и адмирирани писатели на Америка и Европа; от онези, които критиката определя като насъщни за съвременната литература и чиито произведения читателите събират със страст на колекционери.

Въпреки че възприема себе си изключително като поет (Три, Романтичните псета), Роберто Боланьо неусетно се превръща в „най-влиятелния и възхитителен прозаик от своето поколение в испаноезичния свят“, по думите на Сюзън Зонтаг. Автор е на десет романа, излезли приживе: Пързалката (1993), Нацистката литература в Америка (1996), Далечна звезда (1996), Диви детективи (1998), Амулет (1999), Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс (1999, с А. Г. Порта), Мосю Пен (1999), Чилийско ноктюрно (2000), Антверпен (2002), Лумпенско романче (2002). След смъртта му са публикувани и ръкописите на 2666 (2004), Третият Райх (2010) и Неволите на истинския полицай (2011).
 
За преводача

Нева Мичева (1973) е преводачка от италиански и испански с магистърска степен от СУ „Св. Климент Охридски“ по италианска филология и втора, по журналистика, от в. „El Mundo“ и университета „Сан Пабло“ в Мадрид. Пише за личности, филми и книги в печата. Превежда авторите, които обича: Дино Будзати, Мануел Пуиг, Итало Калвино, Жорди Галсеран, Антонио Табуки, Мануел Васкес Монталбан, Сандро Веронези, Карло М. Чипола. Подбира заглавията в
поредицата Кратки разкази завинаги на издателство „Жанет 45“, а също така превежда (Аугусто Монтеросо, Роберто Боланьо) и редактира (Етгар Керет, Давид Албахари).

Бих искал да приличам на Шерлок Холмс. На капитан Немо. На Жулиен Сорел, нашия баща, на княз Мишкин, чичо ни, на Алиса, нашата учителка, на Худини, който е смес от Алиса, Сорел и Мишкин...

...Мога и да се направя на палячо за читателите си, ако случайно ми скимне, но никога за властимащите. Звучи малко мелодраматично. Звучи като изявление на почтена курва. Така или иначе, това е положението...

...Истината е, че не отдавам кой знае какво значение на собствените си книги. Много повече ме вълнуват книгите на другите.
— Роберто Боланьо, из последното му интервю Изповед на дивия детектив, за Playboy México)

 

По материали на "Жанет 45"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *