Робърт Плант и Маниакалната Нирвана

|
Много малко от великите рок динозаври влизат в наши дни в рамките на определението Модерен Рок Артист. Единици са тези, чиято безмерна любов към музиката ги кара да опитват нови и нови неща, да усъвършенстват стила си, макар и отдавна превалили средата на жизненото поприще, да забождат нови и нови пера в пъстроцветното ветрило на необятното музикално наследство, оставено от тяхното поколение, оставено от „Бащиците”.
Да не залежават като лениви етруски в уютното ложе на старите лаври, припявайки познати до болка вечни рок химни, а всеки път да дават пример на младите си колеги и на нас – техните фенове. Пример за упоритата неумора на вечно търсещият артист.

Робърт Плант е такъв. С малка разлика – той дава вид на човек, който вече е намерил това, което търси – душевен мир и хармония, почиващи в душата и вплетени в музиката. Без съмнение концертът, който един от емблематичните и ярки рок пламъци изнесе пред малобройната публика в Каварна на 6 юли е най-одухотвореният, на които съм присъствал. Семплата, но изключително ефектно аранжирана сцена не издаде на какво ще станем свидетели, нито Мистерията на Българските Гласове ни „подгря” както трябва за концерта. Замяната в последния момент на предварително обявената подгряваща група „Сънрайз” с българските народни певици явно бе провокирана от увлечението на Плант по нашата фолклорна музика.

Робърт Плант излезе на приличната на малък храм сцена на границата на здрача и нощта и публиката го посрещна с бурни овации и шум. Предани фенове с тениски на Лед Цепелин, хора на възраст с подмладени от срещата с идола погледи, случайни туристи – всички до един приветстваха вокалиста на Лед Цепелин.

Само че концерт ни изнесе Оригиналният и Магичен Солов Артист Робърт Плант. Защото Цепелин вече няма. Реюниън в наши дни би бил Пейдж, Плант и Джоунс.
Много е трудно да се опише преживяното. Може би най-подходящата дума би била „духовно”. А най-крайната – „ритник в главата”.

Годините явно подминават учтиво и с поклон Робърт Плант, без да го докоснат с вехнещата си милувка. Енергичен, харизматичен и лиричен той редеше мантрите си без нито за секунда да прекали, да звучи проповеднически или прекалено и просто омагьоса всички. Това бе един от малкото концерти, в които нито за миг не съм погледнал часовника си или хората до мен, нито за миг не съм откъснал поглед от сцената и Артиста. Сякаш всеки изпуснат миг щеше да скъса тънката сребърна верига на магията.

Перфектното озвучаване, прекрасната банда, съставена от оригинални и креативни музиканти, майстори на по няколко инструмента, мощният вокал на Плант, посъблечен от типичните „Цепелин” крясъци, но адекватен на променящите се време и стил, изключителните аранжименти на соловите песни и Цепелинските класики, пропити с източни мотиви и опияняващи ембиънт семпли – всичко в този концерт бе съвършено.

Black Dog, Going to California, Baby, I`m Gonna Leave you, и размазващото изпълнение на Whole lotta love на бис не само напълниха душата на феновете на Лед Цепелин, но и бяха нагледна демонстация как трябва да звучи Тази музика Сега.

След като чух (и се влюбих в) изключителните албуми на Плант „Dreamland”(2002) и “Mighty rearranger” (2005) бях убеден, че тези тави заслужават определението „шедьовър на модерния AOR (Adult Oriented Rock)”. След като видях как звучат на живо твърдя, че Робърт Плант е един от най-оригиналните и великолепни солови рок артисти, които съм гледал. По стечение на обстоятелствата е и кръстник на рока изобщо. И на кой знае какво още.

За съжаление публиката (макар и сърцата) от 600-тина човека на Каварненския стадион бе обидно малко за класата на шоуто и артиста. Това, разбира се, има своето обяснение и хората не бива да бъдат винени. Практиката да се организират рок концерти почти през ден в няколко „ударни” месеца изправи българския рок фен пред сериозни дилеми и сложна и немислостива система на „оценяване на приоритети” и бюджети. Много фенове на Цепелин на успяха да посетят Каварна за концерта на любимия си артист само седмица след фурора на „Калиакра Рок фест”. Седмица, наситена и с концерти на световноизвестни звезди в столицата. И с въздишката: „E, не може всичко” те изпуснаха един от концертите на годината. Те ли са виновни за това? Разбира се, че не.

Съдбата бе благосклонна към нас и ние видяхме великия Робърт Плант. Но аз не съм организатор на концерти, а просто фен. Както и хиляди други, които не успяха да се доберат до Каварна, за да видят Великия Артист. Да видят неговото шоу, чийто потенциал и популярност в никакъв случай не се изчерпва с малобройната публика, пред която бе изнесено. Лошо стечение на обстоятелствата? Може би, но не съвсем.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *